Поезията на Боян Ангелов привлича ценителите на изящното слово с оригиналната – наситена с философски и психологически детайли, метафоричност, със стремежа да разгърне по-пространно идеята си за мисията на човека, днес натоварен с конфликти, съмнения, безизходица, без здрави нравствени устои. Оригиналната поетическа стилистика на поета е един от знаковите белези и на „Универсум“, и в значителна степен предопределя и по-необикновената композиция на стиховете.

В „Универсум“ откриваме вариации на предишни идейно-естетически търсения, размисли и послания, изпълнени колкото с вяра, толкова и с болка по изчезващите все по-видимо очаквания и младежки илюзии. Особено въздействаща емоционално е метафоричността – многопластова като смислено съдържание и като послание. В нея съжителстват в единство реминисценции, размисли за мястото на човека в заобикалящия го свят, непреходна обич към роден дом и роден край, към жертвалите се за свободата ни националреволюционери – непреходно съкровище в родното му Панагюрище.

В „Универсум“ са включени и някои от знаковите творби на поета, в които личат непроменени естетически търсения и позиции, споделени още в първата му поетична книга – „А върху ножа – детелина“. Установяването им във всяка негова поетична книга в същността си е идейно-художествено противопоставяне срещу пошлото и бездарното, срещу нахално заливащата ни бездуховност, безнравственост и фалш.

В стиховете от „Универсум“ се докосваме и до завладяващата лиричност, благородство, чувство за принадлежност към родина и род, осезаема жажда за любов и красота. Излъчващата се от тях поетична и духовна енергия е изпълнена с тревога за човека, разпъван между Бога и Мамона, но и с чиста обич, с емоционално изстрадано послание към съвременника да осъзнае смисъла на своя живот тук, на земята – временно наше убежище, разпънато от страсти, от вяра и неверие, от страдание и надежда за изцеление.

Благовеста Касабова, литературен критик

„Лирически герой в книгата е мислещата личност, дарена с верен усет за разностранните вибрации на заобикалящия ни свят: политически, емоционални, социални, граждански, интимни. Върху тях криле разперва неговият индивидуален метроном за случващото се в душата му и извън нея. За докосването му до минали и сега случващи се събития и факти, оставящи трайна следа в съзнанието на твореца, за да бъдат по-късно интерпретирани в яркоцветен стих. Съвремието в тях е сцена, на която събитията изплуват, избледняват и дават място на нови, още по-значими събития в надпреварваща се градация от мисли и чувства; изграждащи пантеон на зримия, незримия и вечен житейски кръговрат, в който гравитираме по предначертаната ни орбита и ние самите. Търсещи верния смисъл от присъствието ни на планетата Земя, на която искаме да оставим траен спомен, когато вече ни няма.” - Георги Н. Николов, литературен критик