Песента беше написана, изсвирена, почти изпята. Бях решил как ще се казва – „По-полека“. Но нещо все още ме притесняваше. Още чаках моя емоционален барометър да се задейства и да ми каже, че съм си свършил работата правилно. С годините успях да изградя в себе си един вид душевен тест за силата на дадена песен. Понеже не пиша по готови формули, а следвам инстинктите си, се впускам в някакъв мисловен поток, вътре съм в тунела, в някакво полутрансово състояние, без да съм наясно дали ще трае седмица, месец или година… Денонощно търсене, надграждане, опитване, опипване, докато най-накрая не се появи моментът, който очаквам. Той може да е изненадваща дума, рима, интересна фраза, оригинален музикален мотив или силна метафора, все едно... Случи ли се това, усетя ли го, усетя ли, че аз самият се вълнувам, знам, че ще има поне няколко души, които ще реагират като мен, чувайки песента по радиото.

***

С песните и музиката си Стефан Вълдобрев създаде огромна територия за обмен на чувства между много хора. Разкри ни емоционални канали за комуникация, научи ни на изкуството да говорим за това, което изпитваме. И всичко – с идеята да бъдем щастливи, защото щастието е състояние, за което се бориш ежедневно и е хубаво да не го правиш сам.

Казват, че там, където свършват думите, започва музиката. Тази впечатляваща книга е за думите, за музиката и за пространството между тях.

- Яна Борисова, писател, драматург и редактор на книгата