ДИЛЕТАНТЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ СЪДБАТА

Творческата и житейската биография на Чавдар Мутафов е абсолютно доказателство, че не всяка крайна непоследователност и не всяко устойчиво занимание с определен кръг от проблеми биха се оказали истинското поле на таланта и конкретното съдържание на неговите възможности. Съдбата му на непрекъснато сменящия професионални кръгове и тематични занимания човек ни представя универсалната природа на „дилетанта“ — енциклопедичност на знанията и невероятна изобретателност и находчивост в откриване на връзките между единното и противоположното. Нещо повече — доказва ни, че, колкото и странно да звучи това, истинското име на дарбата трябва да се търси именно в тази посока. И че талантът е усет преди всичко към всяко нещо, което разчупва ограниченията на традицията и което събира (а не примирява!) крайностите, като прави от тях дълбоко логична и системна подреденост на същностите.

Ето защо бихме си позволили да приемем Ч. Мутафовия „дилетант“ като ключ, с чиято помощ можем да разчетем метаморфозите не само на неговия творчески талант, но и на всеки талант въобще.

Разбира се, има един пункт в биографията на „дилетанта“, без който всяко разчитане на творческата съдба би се оказало една наистина непосилна задача — става дума за случайността, която се гради върху странното стечение на обстоятелствата и за онзи почти болезнен ламтеж за промени и за нови неща, който обърква и най-уравновесения критик. Заминаването на Ч. Мутафов за Мюнхен и следването на машинно инженерство е логичен продукт от амбициите на неговите родители, на самия него и на тогавашната колективна среда, но чиста случайност е контактът му с късния сецесион и с неговата иронична матрица, в лоното на която се раждат намеренията на раздвижилите културното пространство на Европа футуристични, сюрреалистични, кубистични, фовистични и пр. творчески изяви. А тъкмо тази случайност се оказва решаваща за Мутафов, защото тя докосва и благославя неговия талант, стимулира в една перфектна степен крайностите в неговия манталитет, определяйки ги именно като ламтеж за новото, непознатото, парадоксалното. От този момент става ясно, че талантът на Ч. Мутафов не може да бъде нищо друго освен дарбата на „дилетанта“ — едно евфемистично прикритие срещу „лошите очи“ на еснафския манталитет, на завистта и омразата, родена от невъзможността да видиш и да се докоснеш до това, което е останало поради ред обективни и субективни причини далечно и непознато за тебе. И защо да не го кажем направо — „дилетантът“ на Ч. Мутафов би могъл да се роди навсякъде и не е никак трудно — с всевъзможните му прояви — да го открием в лицето на Кандински, на Пикасо, на Дали, на Пазолини и още много други. Защото това е дилетантството на универсализма, на умението, което борави с всички форми на творческата дейност и на интуицията, която прониква навсякъде. Но само у нас, в България, този „дилетант“ би имал биографията на своя автор... Тъкмо тази индивидуална и колективна драма е разкрита в книгата на Катя Кузмова-Зографова.

Проф. д-р Любен Бумбалов