Съвсем малък, едва десетгодишен, видях за първи път Балкана.

Лятото на 1915 г. прекарвахме в планинското градче Трявна. При­нуден от грижата за храна – бяхме през Голямата война1 – трябваше да отида в близко село, накацало по склоновете на планината. Ко­гато се изкачих високо над градчето, погледът ми изведнъж се спря над дългата, мощна верига на Балкана.

Едва доловимата линия на неговото било – границата между небето и земята – в игриви извивки се губеше от окото, далеч към непознати тогава кръгозори. И още в това незабравимо първо впе­чатление от него Балканът застана в моето съзнание като символ на величие и мощ, на съвършенство и красота, които оттогава неумори­мо търсех в планините...

***

Сега, когато се изправям пред хората с една книга, в която са скъ­тани всички мисли и образи, получени по време на живота ми в пла­нините, аз трябва да призная: дълго време се колебах дали да напра­вя достояние всички преживявания, които планините ми подариха. Искрено казано, съмнявам се дали ще бъда разбран.

Мнозина ще осъдят смелостта да се изнасят на показ най-скъпите чувства – чувствата на обич към планините. Други ще сметнат за неу­местно чувствени написаните редове, а трети – и да искат – не могат да ги разберат.

Колебанието си превъзмогнах обаче с едничката мисъл, че е крайно време и у нас да се преломи убеждението за безсмислието на стремежа ни към планините. А най-после: че и ние, планинарите можем да обличаме в художествени образи виденията ни от плани­ната, защото преживяванията ни горе не са лишени от дълбочина и съдържание.

Така на българското планинарство – колкото и да е младо – тази книга ще бъде полезна. С това се изчерпва нейната задача.

София, 1938 година, есента