Две очи любов. Неизмислен роман
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести
- Страници: 254
Надежда Захариева е завършила френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор в литературния бюлетин към СБП и във в. „Български писател“. Водила е телевизионното предаване за литература „На ти с Надежда Захариева“. От 2005 до 2009 г. е замeстник-министър на културата. Издала е 20 стихосбирки и два романа. Нейни произведения са преведени на английски, френски и словашки език.
Какво може да е съдържанието на един ръкопис на психоаналитичка, нарушила Хипократовата клетва, за да запише тайно разговора на три свои пациентки?
Във влака, с билет за никъде, пътува писателката Кира Берова, тръгнала на лов за човешки изповеди, истински сюжети и интересни персонажи. В ръкописа са съдбите на три жени на нейната възраст. Съдби толкова различни, колкото и сходни в своите обрати, изпълнени с любов и огорчения.
Грациела е много красива жена, възпитана да приема красотата не като дар, а по-скоро като наказание. Страхът да не се превърне в красива брошка на нечий мъжки ревер е оръжието, което нейната майка и е дала срещу силния пол. Но сега то е насочено срещу нея самата.
Свободка е дъщеря на партизанин, при това родена на 9 септември 1944 г. След няколко кратки несполучливи брака тя се влюбва по интернет в българин, живеещ в Америка. Заминава отвъд океана само за да срещне поредното разочарование.
Божия е израснала в семейство на баща тиранин. Тя се омъжва по любов, но щастието и е твърде кратко. Любимият и загива при нелеп инцидент, а тя носи в себе си бъдещото им дете.
И още много игри на съдбата...
Над всичко в тази книга обаче стоят думите, изречени от бабата на Божия: На този свят всъщност нищо друго не му трябва на човек, освен две очи любов. Погледне ли ни някой с две очи любов, всичко друго изчезва! Бабата зарича децата да гледат майка си с много любов, защото, както боли за дете и от дете, нищо друго не боли така!
Две очи любов. Неизмислен роман
Надежда Захариева
– Ето ти купето! Върхът! – каза троснато младият мъж, вървящ по коридора на забравилия годината си на производство вагон пред добре изглеждаща за несъмнено почетната си възраст жена.
Младежът отвори вратата на „върховното“ купе, огледа гнусливо мизерната обстановка, намести тежкия сак, който носеше, върху багажника и с нескрит яд продължи:
– Не ти ли писна да се влачиш с тия допотопни влакове! Откога ти казвам да си купиш кола!
– Колааа?! Добре ли чух? С какво да я купя тази кола? Не ми ли знаеш възможностите?
– Знам ги, мамо! Ти не си ги знаеш!
– Бъркаш ме с някого!
– С никого не те бъркам.
Майката помълча, въздъхна и кротко изрече:
– Дай ми мокра салфетка.
– Нямам. Ти си отговорничката за хигиената!
– Да, аз. Не може да не съм взела поне едно пакетче! – забърника отговорничката за хигиената в ръчната си чанта. – Къде ли се е завряло! Прави са хората, че в дамската...
– ...чанта има всичко, освен ред. Ако го кажеш още един път, ще ти е за първи път! – присмехулно я погледна синът. – Ами сложи ред, за кога чакаш!
– Погребваш ли ме?
– Не ми приписвай мисли, които изобщо не са ми минали през ума! Въображението ти е основният работен инструмент, но не прекалявай! – засегна се младият човек.
Намерила най-сетне мокра салфетка, майката заизбърсва усърдно седалката, на която следваше да седне, и замърмори по-скоро на себе си:
– Да съм си купила кола! Като станат две за лев!
– Не си закъсала чак толкова! И не съм казал да си купиш нова! Има хубави евтини коли на старо!
– Хем хубави, хем евтини няма! Хубавото не е било, не е и никога няма да бъде евтино! Прадядо ти казваше: „Не съм толкова богат, че да купувам евтино!“ Домъкнахме боклуците на Европа! И „боклук“ не мога да си позволя! Майка ти не е бизнес дама, а писателка!
– По-тихо, де! И писателството е бизнес. Време е и ти да разбереш!
– В малка страна като нашата не е!
– Да изброя ли имената на родни бизнес писатели?
– Недей. Знам ги.
– Тогава?
– Като толкова разбираш от писателски бизнес, защо не пропишеш?
– Ти не търпиш чуждо мнение!
– Не е вярно.
– Вярно е!
-Не е.
– Поне с автобус да беше тръгнала!
– Имам нещо на ум, щом съм тръгнала с влак! Защо стърчиш прав! Да не бързаш за някъде?
– Няма значение – седна синът срещу майка си.
– Стани да обърша! – надигна се от мястото си тя.
– Обърсал съм вече! – натисна я по раменете той. – Не съм бебе! Ако не е тайна, какво е нещото, което имаш на ум? Нормален човек би ли могъл да го проумее!
– Извинявай, че съм ненормална! – нацупи се майката.
– Дразниш се от всяка моя дума! И ти извинявай, но си като кон с капаци! На твое място, честна дума, отдавна да съм събрал пари за кола!
– Стига с тая кола!
– Не викай! Млъквам. Няма да ме чуеш повече.
– И ти – мен.
След броени секунди майката наруши обета си за мълчание.
– Добре. Да бъде твоето. От утре спирам да харча пари за банички!
– Какви банички! – забрави и синът обещанието си да мълчи.
– Нали един беше забогатял, като не ял сутрин банички! Аз ще съм втората. Колко струва една баничка? Ще ми стигне ли остатъкът от живота да спестя за кола!
– Страшен инат си! Като ти харесва да се влачиш с влак, влачи се! Знам ли, може да се надяваш вагонът да се запали, за да опишеш достоверно едно такова бедствие!
– Не дърпай дявола за опашката! Думите имат магическа сила!
– Знам. Но и теб те познавам. Ако това е нещото, което имаш на ум, запомни, че не искам да разпознават майка ми чрез ДНК анализ!
– Не се страхувай! Страхът се превръща в сценарий за...
– Стига с твоя фатализъм!
– Стига с твоя нихилизъм!
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.