Изкуството І

A prima vista

По-дълго от усещане за апокалипсис,

по-меко от залеза над езеро,

по-тихо от капчук в пещера,

по-видимо от дъга в гейзер –

тя е за него вълшебна гора...

По-страшно от урагана „оцеляване“,

по-жадно от кратер на вулкан,

по-нежно от разплакан сняг,

по-тайно от стъпки на великан –

той е за нея апокрифен знак...

Те крият пепел в точки и удивителни,

те са антиразлични, но и проеднакви,

те не сричат пред другия „обичам те“,

те са част от сцена в случаен спектакъл,

в който изкуството е плач преди излитане.

2012

Еретична молитва

Не заспивай без мен, любими...

Не загасвай в себе си моите устни.

Не обръщай магията в минало,

дори златната нишка да си изпуснал.

Тук тревата отдавна не е природа...

Нарисувай ми в цвят естествата,

от които да ме боли безпризорно

и да прекръствам деня с любовта ти.

През дългото взиране в мрака

изплуват не звезди, а кактуси,

и вместо чайки долитат свраки

в лицето ми – крещящ отпечатък.

В басейна няма сол и корали,

изригва вулкан алкохолен...

Разрязана, изядена реалност

в очи на ненаситна богомолка...

В чорапите дантелени на Ерос

рекламата е впила нокти безпощадно.

В култ е потребителската ера

с фалшиви постери за щастие.

Тя има всичко нечовешко,

с което да нахрани сетивата ни –

в алчната паст на вещите

изчезва облакът на душата ми.

Не заспивай без тази молитва,

която разказват реките отгоре:

ние, хората, сме прости сателити,

но без нас се обезсмисля Господ.

2012