Крехка суета
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Художествена литература , Поезия
- Страници: 178
Поезията е пеперуден мост... По него душата пристъпва чисто гола. Тя е и реална, и виртуална душа. А мостът не е от бетон, а само от въображение, попило очаквания. Затворих рисунки от думи, усмивки, страхове и сънища в хартиените стени на три книги "Предспомен" /1989/, "Температура на духа" /1996/ и "Сезони на душата" /2009/. Вглеждането в детайлите на времето ме подтикна да съградя една нова поетична къщичка - "Крехка суета", която сега разлиствате. Изкуството е цветният сън, който ни спасява от баналното. / Анжела Димчева/
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Изкуството І
A prima vista
По-дълго от усещане за апокалипсис,
по-меко от залеза над езеро,
по-тихо от капчук в пещера,
по-видимо от дъга в гейзер –
тя е за него вълшебна гора...
По-страшно от урагана „оцеляване“,
по-жадно от кратер на вулкан,
по-нежно от разплакан сняг,
по-тайно от стъпки на великан –
той е за нея апокрифен знак...
Те крият пепел в точки и удивителни,
те са антиразлични, но и проеднакви,
те не сричат пред другия „обичам те“,
те са част от сцена в случаен спектакъл,
в който изкуството е плач преди излитане.
2012
Еретична молитва
Не заспивай без мен, любими...
Не загасвай в себе си моите устни.
Не обръщай магията в минало,
дори златната нишка да си изпуснал.
Тук тревата отдавна не е природа...
Нарисувай ми в цвят естествата,
от които да ме боли безпризорно
и да прекръствам деня с любовта ти.
През дългото взиране в мрака
изплуват не звезди, а кактуси,
и вместо чайки долитат свраки
в лицето ми – крещящ отпечатък.
В басейна няма сол и корали,
изригва вулкан алкохолен...
Разрязана, изядена реалност
в очи на ненаситна богомолка...
В чорапите дантелени на Ерос
рекламата е впила нокти безпощадно.
В култ е потребителската ера
с фалшиви постери за щастие.
Тя има всичко нечовешко,
с което да нахрани сетивата ни –
в алчната паст на вещите
изчезва облакът на душата ми.
Не заспивай без тази молитва,
която разказват реките отгоре:
ние, хората, сме прости сателити,
но без нас се обезсмисля Господ.
2012
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.