l.

– За какви мангизи говорим?

– За петдесет хилки.

– В евро?

– В евро.

– Не става.

Гласът на момчето, което е седнало срещу едрия солиден мъж в луксозното кафене в центъра на София, е тих, почти равнодушен.

– Малко ли ти се виждат? – пита възрастният.

– Не става – повтаря момчето.

– Седемдесет хилки?

– Студено – казва отново момчето.

– Тогава сто! – казва след кратък размисъл възрастният.

– Плюс всичките останали екстри – присвива поглед момчето.

– Като какви например?

– Кола и оръжието, плюс информация за СРС-тата от последните десет дни. Оръжието да е с изтрити номера. Неидентифициран джиесем за връзка, със съответната сим карта. Екстрите ги получавам двайсет, и четири часа преди да се задействам. По този начин можете да ме контролирате.

– А ако те изработим?

– Ваш проблем – вдига рамене момчето. – Кога мога да разчитам на аванса?

– Колко?

– Фифти-фифти. Половината в началото, останалите при свършена работа.

– Срок?

– Другата седмица.

– Как да се разберем за останалите подробности?

– Авансът кеш, на посочено от мене място. Остатъкът също на определено от мене място.

– Как да сме сигурни?

– Радио „Плюс“. В полунощ ще изтече първото съобщение.

– Как да сме сигурни, че не е постановка?

– Също ваш проблем. Там ще се обади съпругата му. Тогава се обаждате, че на посоченото от мен място е оставен остатъкът от мангизите.

– Защо така сложно?

– Мой проблем.

– А ако все пак ни изпържиш?

– Как?

– Двойна постановка. Разиграваш съобщението за убийството му по радиото, прибираш мангизите и изчезваш.

– Вие също можете да ме изпържите с мангизите. Те минават задължително през банка.

– Стига, бе!

– Мой човек ги отнася до мястото, като преди това ги проверява да не са фалшименто.

– Как?

– Също мой проблем. Изключена е каквато и да е грешка. Предупреждавам. Екстрите извън мангизите се оставят в колата двайсет и четири часа предварително на паркинг, посочен също от мене. Ако се договаряме, авансът до три дни, краен час – десет вечерта. Обаждам ви се допълнително за мястото на предаването на мангизите. Второ допълнително обаждане, че мангизите са чисти, и всичко е точно. Ако се разбираме, става сега, втора среща няма да има. Оставяте ми номер за връзка. Ако не, няма лошо, кой откъде е...

– Трябва да поговорим с моите хора – примижава срещу момчето възрастният.

– Не става – отсича то. – Ти си „твоите хора“, проучил съм те. Нема проблем. Чао.

Момчето се надига да си тръгне.

– Чакай! – спира го възрастният. – Печен си.

– Знам.

– Добре. Договаряме се. До три дена получаваш аванса. Държиме връзка на тоя номер – пише възрастният на салфетка номер на джиесем.

– Няма нужда, запомних го – казва момчето. – Точен час за връзка?

– Три сутринта.

– Договорихме се.

– Чакай! – казва отново възрастният – За информацията за СРС-тата как се разбираме?

– На дивиди в паркираната кола.

– Откъде знаеш, че имаме хора по тоя въпрос?

– Знам.

Момчето вдига яката на коженото си яке и напуска луксозното заведение, като оставя петдесет кинта бакшиш на портиера. Отпред го чака „Фолксваген Пасат“, модел две хиляди и осма. Възсяда го и отлепва.

Луксозен таван в центъра на столицата. В центъра на помещението – маса. На масата – пет различни джиесема. Момчето взема единия и набира номер.

– Аз съм.

– Казвай – отговарят отсреща.

– Глиста.

– Какво за него?

– Всичко.

– Нали ти дадох вече сводката?

– Интересува ме втората.

– С подробностите?

– Да.

– За кога ти трябва?

– До два часа.

– Експресна услуга – три бона. Оставям ти я в бара на Гита, при условие че мине да вземе преди това мангизите при Бизона.

– Разбрахме се.

Момчето награбва следващия джиесем.

– Чакай ме в „Мокрото“ след петнайсет минути. Имаме работа.

Влиза в тоалетната на тавана. Прокарва ръка зад тоалетната чиния. Там има замаскиран тайник. Вади от него пачка с три бона. Пъха я във вътрешния джоб на якето си. Затваря тайника. Сяда на тоалетната чиния. Пикае дълго, с прекъсване. Така пикае човек, чиято отделителна система не е съвсем наред. Вероятно прекарал цистит, нямал време докрай да го излекува. Попива със салфетка капките от члена си.

Скача отново в колата долу. Газ. Лавира ловко в задръстените от коли улички. Задръства и той една за минути. Отзад му бибипкат. Маха с ръка да почакат. Влиза в някакъв вход. Дава пачката с трите бона на портиера.

– Ще минат да я вземат – обяснява.

– Ясно – кима портиерът. – След колко?

– След час.

Мята се отново в колата. Отпушва уличката. След минути колата е вкарана в платен паркинг, а момчето се среща с човека, който му трябва. Срещата е в луксозно ресторантче, поддържащо баснословни цени. Само кавърмата е от трийсет кинта нагоре. За останалото да не говорим. Въпреки това е пълно. Момчето си има запазена маса в по-малкия салон на заведението.

– Поръча ли си нещо? – пита човека, който вече го чака.

– Да.

– И на мене от същото – казва на сервитьора момчето.

Сервитьорът носи ледено Мартини. Двамата отпиват. Човекът е около четирийсетгодишен. Цайси, плътно стиснати устни, леден поглед.

– Имам нещо за тебе – казва момчето.

– Слушам те.

– Да провериш едни мангизи.

– Срещу колко?

– На два пъти.

– Срещу колко?

– Пет хилки.

– Риск?

– Не знам за сега.

– Уточни и тогава говорим за цената.

– Не мога да уточня.

– Седем като начало.

– Плюс банкнотите, ако са белязани...

– За какво време?

– Една нощ.

– На два пъти?

– Да.

– Десет бона. Правя ти отстъпка.

– Знам.

– Точна дата и час?

– Тия дни. Чуваме се допълнително.

– Аванс?

– Колко?

– Седем бона.

– Добре.

– Кога?

– Чуваме се допълнително.

– Трябва да знам.

– Пети?

– Окей. Пети.

– Шест вечерта.

– Окей, шест. На другия ми номер.

– Добре.

Мъжът допива мартинито и си тръгва. Момчето плаща цялата сметка и се изнася след него.