Усмихнете се, денят започва!
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Разкази и новели , Хумор, сатира
- Художник: Любомир Славков, Стайо Гарноев
- Страници: 170
В книгата си с разкази "Усмихнете се, денят започва!" Георги К.Спасов изгражда с тънкото си чувство за хумор колоритни образи на съвременни нашенци, с лек присмех разкрива истини, с горчива ирония говори за разминаването на действителността с високопарните обещания на псевдополитици и общественици. Хуманист по природа, Георги К. Спасов съчувства на героите си, разбира тегобите им и разочарованията им от случващото се в държавата ни днес.
Конкретните обстоятелства, случки и събития, в които попадат героите му, са заразително духовити, излъчват жизнерадостна сила и са израз на жудожествено познание, на зряло творчество, идващо от жизнените сокове в живота на средностатистическия българин.
Хуморът в разказите на писателя помага за изцеляване на простотията, пошлостта, духовната немощ, деградацията на нравствените ценности, унизителната бедност на можещите и талантливите люде. Хуморът му се родее с образците в жанра, създадени не само у нас, но и далеч зад границата ни. - Благовеста Касабова
Георги Костадинов Спасов е роден през 1949 г. в с. Варвара, Пазарджишко. Завършил е „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1972 г. Работил е като учител по български език и литература, заемал е длъжността директор на основно училище и езикова гимназия, както и други длъжности в общинската администрация. От две години е пенсионер.
Негови текстове са печатани в национални и провинциални вестници и списания, превеждани са на руски език в изданията „Крокодил“, „Неделя“, „Огоньок“, „Вечерняя Москва“, излъчвани са по московското и националното радио, имат награди от различни конкурси за хумор и сатира, някои от които са:
▪ Годишната литературна награда на Съюза на българските писатели за издадена книга през 2011 г. за книгата „Записки на потърпевшия“, София.
▪ Втора награда за проза от международния конкурс „Ла пиацета“, гр. Салерно, Италия – 18 октомври 2013 г.
▪ Награда на в. „Словото днес“ за поредица от хумористични текстове, публикувани от вестника – май 2015 г.
▪ Награда на Община Пазарджик за „Творец на годината“, раздел „Литература“ – май 2016 г.
▪ Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“ – 2017 г.
Виж повече...
Усмихнете се, денят започва!
Георги К. Спасов
Орисия
Ето го и времето, когато свинете стават неспокойни и с инстинкта за самосъхранение, унаследен от прадедите, огласят хорските дворове и студената зимна тишина с обречените си викове за помощ. В такава една сутрин стоим ние, четирима мъже, пием греяна ракия, говорим си това-онова, а отвън прасето, усетило нещо недобро, квичи тревожно.
– Е, де! – казва касапинът с обърнато към прозореца лице. – По-спокойно! Още не сме те започнали.
– Бая големичко е! – казвам. – Трудно ще се справим.
– Големината не играе. Важен е чалъмът – убедително отсича касапинът.
– Абе има всякакви прасета – започва третият. – Преди години имах едно, уж дребно беше, ама като го хванахме, то ни удари по един ритник и хукна да бяга. Гонихме го повече от час. Накрая го зарязахме. Продадох го на „Родопа“.
– Мани, мани – намесва се и четвъртият. – Лани клах едно, да не ви разправям. Таман вече го положихме по корем, подпряхме с керемида зурлата му, поръсихме го със слама и я подпалихме... А то като рипна и право в сайванта. Подпали ми сайванта.
– Не съм чул – каза сериозно касапинът.
– Не си чул, ама беше така. Питай Данчо Шмекера.
– Може – решава да не спори касапинът. – Хайде наздраве!
Пак пихме.
Продължихме да разговаряме.
Най-сетне аз ги подканих да излизаме, че работа ни чака. Взех въже, направих „ключ“ и как да е успях да хвана в него предния десен крак на свинята. Избутах я извън кочината. Тя квичеше, сякаш беше на бразилски стадион. Останалите се нахвърлиха върху нея и стиснаха по един крак. Касапинът изплю цигарата си, извади спокойно ножа, изтри го в пояса си, клекна и замахна. Свинята мръдна и ножът закачи само ухото ѝ. Касапинът изпсува. Втори път замахна и пак не улучи. Преди да замахне за трети път, свинята енергично ни изрита, скочи на краката си и избяга настрани. Спря се, обърна към нас нажалените си свински очи и с ясен, малко басов, човешки глас рече:
– Знам, че е лошо да си свиня. Отглеждат те, за да ти видят сметката.
Такава е тя, грижата за нас. Но няма по-злощастен жребий от този, да ти се паднат некадърни касапи. Нямам намерение да ви бъда учебна свиня. Напускам ви. Търсете си други жертви. Сбогом!
Може би да не бяха точно такива думите ѝ, но съм сигурен в едно: посрещам трудната зима без каче със сланина!
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.