Моите спомени,
птици в нощта,
скитат бездомни,
скитат унесени
вън от света.

Моите песни,
сенки без път, 
блесват нечути
в скръбната есен - и
пак завълчат.

Моята лютня,
писък в нощта,
стене прокудена
и безприютна
вън от света.

Николай Лилиев (псевд. на Николай Михайлов Попиванов) е роден на 26.05.1885 г. в Стара Загора. Сирак от малък, учи в родния си град, а по късно в Свищов, където завършва Търговската гимназия (1903). Следва литература в Лозана (1905-1906), търговия в Париж (1909-1912). Работи като учител в София, Пловдив и Свищов, а известно време е чиновник. По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в различни ведомства и редакции. В чужбина изготвя заедно с Никола Михов обстойна библиография за българския стопански живот. Драматург на Народния театър (1924-1928; 1934-1960). Преподавател по френски език във Висшето търговско училище във Варна (1932-1934). Участва в редакцията на "Известия на Института по литература". Академик (1945). Печата стихове за пръв път през 1905 г. в "Българан". Сътрудничи на редица литературни и хумористични издания - "Демократически преглед", "Оса", "Съвременник", "Наш живот", "Звено", "Везни"... Съредактор на сп. "Златорог". Представителна фигура на символизма в българската поезия, той е автор на стихосбирките "Птици в нощта" (1918), "Лунни петна" (1922), "Стихотворения" (1932). През 1934 г. пише последния си цикъл стихове "При морето". С приноси в българската театрална култура и сценична реч, преводач и автор на изследвания, портрети и спомени за български и чужди писатели и театрали. Умира на 06.10.1960 г.