Стихотворения. Цанко Церковски
Докладвай

Стихотворения. Цанко Церковски

Цанко Церковски, псевдоним на Цанко Генов Бакалов, е български политик и писател. Той е един от основоположниците на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).

Литературната дейност на Цанко Церковски е тясно свързана с обществената и политическата му дейност. Започнал като поет-социалист, Церковски става известен със стихотворението „Молепсаний“, което му спечелва много приятели и врагове. Извор на творческото му вдъхновение е селската действителност. Социалният патос остава основен и за по-късните му творби, но Церковски споделя и интимни настроения. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен. Стихотворения като „Из полето аз се скитам“„Вино пия хардалия“„Девойче, девойче“„Коня яхам – коня аджемия“„Що ми не дохождаш“„Изведи ме, мамо“„Я ми подай, мамо“„Попей ми, Радке, попей ми“„Сивляно, Сивляно“ и др. се пеят като народни песни.

Цанко Церковски е автор и на разкази, на три романа, от които най-сполучлив е „Из гънките на сърцето“, писан в затвора и издаден посмъртно, на пиесите „Луди млади“ и „Под старото небе“. Белетристиката му е свързана с конфликтите в следосвобожденското българско село. Разказите му са сродни по тематика с разказите на Михалаки Георгиев и Тодор Влайков.

Цанко Церковски има и богато творчество за деца – „Детска раздумка“ (1905), „Росни капки“ (1912). Посмъртно излизат и „Златни класове“ (1930), „Полска китка“ (1948), „Кукуригу петленце“ (1956, 1990), „Събуди ме, мамо“ (1970). Автор на текстовете на популярни български детски песни като „Прела баба“ (с композитор Михаил Кочев) и „Зеленчуци който не яде“ (с композитор Михаил Кочев).

Виж повече...
Откъс В желани

Станете член на единствената в България електронна библиотека с авторски права. Срещу месечен абонамент от 9.99 лв. вие може да четете всяка една книга, качена в нея. Първите 7 дни са ви безплатни. Може да четете от всякакво устройство онлайн, нявсякъде и по всяко време.

С всеки абонамент вие лично подпомагате българските автори и българската литература.

Приятно четене!

Най-обсъждани