Ускорителят на растежа
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести , Научна фантастика , Хумор, сатира
- Страници: 214
На малка, самоизолирала се от останалия свят планета разрушават заводите на Голямата химия спасителка. Причината е болест, предизвикана от употребата на препарата "ускорител на растежа". В напоения от химически изпарения въздух стават странни неща. Един покойник - Холерикът дилетант възкръсва, докато го погребват. Предизвикан от случайно попаднал на гробището махмурлия, той грабва нечий захвърлен тромпет и засвирва. От гробовете започват да излизат мъртъвци. Животът се връща с няколко десетилетия и започва да се повтаря отново като на филмова лента...
Героите и ситуациите са много. Едни от тях искат да "ускорят" живота, други - да го върнат назад, да възкресят миналото. Съчетават се епичност и детайл. Иронията и хуморът се преливат в жестокост, състраданието - в нежност. Смъртта бива опоетизирана, както е в митовете. Параболи, много и неочаквани ситуации, сънища, които дообогатяват реалията или се сливат с нея...
Румен Шомов е роден на 04.03.1951 г. в София. Завършил е висше образование през 1973 във Всесъюзния държавен институт по кинематография (ВГИК), гр. Москва, специалност икономика на киното и телевизията. Работил е като редактор в Научно-изследователския институт към Комитета за телевизия и радио; редактор в Детска редакция и направление Драматургични програми на БНТ. Бил е ръководител на направление Драматургични програми на БНТ; драматург на Сатирично-вариететен театър, гр. Габрово; редактор в Българското национално радио - програма "Хр. Ботев". От 2002 г. е на свободна практика. В периода 2001-2003 г. е преподавал драматургия в Артколеж по аудиовизуални и сценични изкуства - София. Автор е на детски пиеси и пиеси за възрастни и на книгите: "Котаракът Тилилей" (1981), "Сънуващият трамвай" (1987), "Огънят на зимата" (1991), "Ускорителят на растежа" (1994), "Кукувицата заеква" - стихове за деца (1997), "Спомен за алчната душа" (2001), "Приказки за котараци, кучета, трамваи и прахосмукачка" (2006). Сценарист е на филма "Бибипкащият нос" и документалните - "Стара Загора - лица за бъдещето" и "Търговище - в три сезона"; преводач. Има мнобройни публикации и интервюта в печата. Участия в радио и тв предавания. Редактор на предавания за Националната телевизия и Националното радио. Член на сдружението на кинодраматурзите към СБФД и Сдружението на българските писатели.
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
1.
Гигантски щъркел размахваше своето желязно яйце и при всеки удар в нозете му се посипваха бетонни късове. В ярката светлина на майското слънце вятърът отнасяше тежък, сребрист прах и заедно с грозния тътен го разпръскваше по размиващите се в бяла мъглица хълмчета.
"Бом, бом, бом!" кънтеше желязната топка. Ударите оголваха арматура, наподобяваща скелети на бронтозаври, спускаха дълбоки паяжини-пукнатини по недосегнатите още части на основата.
Суетяха се хора в специални облекла. Някой ги направляваше с неясни жестове. През рупор се чуваха откъслечни команди. Ревът на строените в плътна редица булдозери на моменти заглушаваше всичко. Отнякъде се появи стадо свине и изпадналият в паника свинар се втурна след тях. Подплашени от грохота, животните квичаха и безпомощно се въртяха в кръг. Минаха цели петнайсет минути, додето човекът с тоягата ги напъди.
Още неприключил инцидентът с прасетата, ни в клин ни в ръкав се появи бившият Главен инжинер с непрекъснато пулсиращи отоци върху лицето - типичен признак на болестта, разтърсваща малката планета Селения след безбройните експерименти с материята, наречени Голямата химия спасителка.
Изписан от санаториума като безнадежден, за да умре у дома си, бившият Главен инженер явно не беше чувал какво става от почти година, късаше театрално ризата си, кълнеше прегракнало и се хвърляше под гъсениците на съоръженията.
- Кой пусна на обекта този идиот! - удави шумовете мегафонен глас - Веднага го приберете!
Долетя вeртолет. Спуснаха се въжени стълби. Няколко мъже с противогази надянаха на инженера усмирителна риза и завързан за крайниците както падне го набутаха през отворената врата на вeртолета.
Ударите на желязната топка продължаваха. Мъртвото бетонно тяло се разлагаше сравнително бързо, сякаш посрещаше собствената си смърт с облекчение. Отломъците се ронеха уморено, като продължаваха да изпускат зловонната си миризма. Само с два замаха високият комин се пречупи и рухна, вдигайки тежък, силикатен облак.
След последния удар гигантският щъркел бавно се оттегли.
- Булдозерите! - гръмна мегафонът.
Избутвайки пред себе си планини от пръст, машините тръгнаха като в танкова атака, плътно покрили няколко километра. За около час те заравниха терена. После бързо се прегрупираха и се скриха в далечината. След тях остана задушлив дъх на изгоряла нафта.
Ято присмехулници се спусна от небето и благослови със саркастичен кикот начинанието.
Самотен дъждоносен облак като осъмнал пияница се облекчи върху руините и отмина в ясното небе.
Разрушаваха заводите за изкуствено стимулиране на жизненоважни растения - изстискваха най-гнойните рани от изтерзаното тяло на селенската земя.
2.
По пътя към летището вeртолетът внезапно промени курса. Точно над централното градско сметище направи максимално снишаване, хвърли няколко димки за прикритие, после вратата му се отвори и от тъмното туловище излетя тежък чувал от мирисопоглъщаща материя.
Беше обезобразеният от болестта и смъртта труп на бившия Главен инженер. Докато разрушаваха завода, точно когато никой не можеше да се занимава със странични неща, Господ бе прибрал при себе си душата му. Чиста случайност, но в тези объркани времена, никой не знаеше какво може да му се случи. Доскоро главните инженери в Селения се нареждаха в ръководната йерархия на обществото, непосредствено след самия Главен организатор.
След като се увериха, че никой не ги е видял, момчетата от екипажа си отдъхнаха. Дяволски им се искаше вече да са във ведомствената кръчма с халба студена бира в ръка.
Готвеха се да поемат към летището, когато някой подхвърли, че този инженер не може да е стигнал до завода на два крака.
Намериха зекът му встрани от пътя, недалеч от обекта. Капсула селенова киселина се оказа достатъчна, за да изчезне малкият автомобил от лицето на земята. В следващия половин час остана да напомня за него само едно мокро, вонящо петно. Разтварянето бе осъществено сто процента.
По обратния път момчетата разговаряха за шампионата по кърлинг и за момичета. На летището обясниха, че са се забавили, за да ликвидират някои стърчащи останки от арматурата. Така оправдаха и липсата на капсулата селенова киселина. После изпиха по няколко бири в бара. Леката жълто-кафява напитка им се отрази благоприятно - разтоварващо и същевременно възбуждащо. Като голямо братско семейство те напуснаха служебното заведение с намерението да спретнат хубав, отморителен купон. От известно само на тях, тайно място се снабдиха с няколко каси мутален спирт на черно - една от най-дифицитните стоки на планетата - намериха си момичета и отидоха в квартирата на старши пилота.
Танцуваха, пиха и правиха любов. После пак пиха, размениха си момичетата и отново правиха любов. После...пак и пак, и пак... Преситени от сладостите на живота, излязоха да подишат чист въздух едва в малките часове на третия ден, откакто се бяха затворили...
За случката с бившия Главен инженер никой никога нямаше да отвори дума, нито пък да си спомни.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.