1.

Гигантски щъркел размахваше своето желязно яйце и при всеки удар в нозете му се посипваха бетонни късове. В ярката светлина на майското слънце вятърът отнасяше тежък, сребрист прах и заедно с грозния тътен го разпръскваше по размиващите се в бяла мъглица хълмчета.

"Бом, бом, бом!" кънтеше желязната топка. Ударите оголваха арматура, наподобяваща скелети на бронтозаври, спускаха дълбоки паяжини-пукнатини по недосегнатите още части на основата.

Суетяха се хора в специални облекла. Някой ги направляваше с неясни жестове. През рупор се чуваха откъслечни команди. Ревът на строените в плътна редица булдозери на моменти заглушаваше всичко. Отнякъде се появи стадо свине и изпадналият в паника свинар се втурна след тях. Подплашени от грохота, животните квичаха и безпомощно се въртяха в кръг. Минаха цели петнайсет минути, додето човекът с тоягата ги напъди.

Още неприключил инцидентът с прасетата, ни в клин ни в ръкав се появи бившият Главен инжинер с непрекъснато пулсиращи отоци върху лицето - типичен признак на болестта, разтърсваща малката планета Селения след безбройните експерименти с материята, наречени Голямата химия спасителка.

Изписан от санаториума като безнадежден, за да умре у дома си, бившият Главен инженер явно не беше чувал какво става от почти година, късаше театрално ризата си, кълнеше прегракнало и се хвърляше под гъсениците на съоръженията.

- Кой пусна на обекта този идиот! - удави шумовете мегафонен глас - Веднага го приберете!

Долетя вeртолет. Спуснаха се въжени стълби. Няколко мъже с противогази надянаха на инженера усмирителна риза и завързан за крайниците както падне го набутаха през отворената врата на вeртолета.

Ударите на желязната топка продължаваха. Мъртвото бетонно тяло се разлагаше сравнително бързо, сякаш посрещаше собствената си смърт с облекчение. Отломъците се ронеха уморено, като продължаваха да изпускат зловонната си миризма. Само с два замаха високият комин се пречупи и рухна, вдигайки тежък, силикатен облак.

След последния удар гигантският щъркел бавно се оттегли.

- Булдозерите! - гръмна мегафонът.

Избутвайки пред себе си планини от пръст, машините тръгнаха като в танкова атака, плътно покрили няколко километра. За около час те заравниха терена. После бързо се прегрупираха и се скриха в далечината. След тях остана задушлив дъх на изгоряла нафта.

Ято присмехулници се спусна от небето и благослови със саркастичен кикот начинанието.

Самотен дъждоносен облак като осъмнал пияница се облекчи върху руините и отмина в ясното небе.

Разрушаваха заводите за изкуствено стимулиране на жизненоважни растения - изстискваха най-гнойните рани от изтерзаното тяло на селенската земя.