Вампирска терапия
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести
- Страници: 112
Тя страда като нас, но продължава да не е една от нас. Може да си позволи вампирска терапия. Идеята да източат кръвта от тялото ви, да я обработят с ултравиолетова светлина, а след това да я изпомпат обратно в организма ви, може да звучи като от филм на ужасите. Но това скъпо външно преобразуване, може ли да измие и заличи „душевните бръчки“ от изневярата, от предателството, от липсата на любов и приятелство? Да стопи отчуждението, да запълни пропастта, настъпила между нея и най-близките й хора? Това житейско математическо уравнение трябва да реши главната героиня – между България и Швейцария, в търсене на собственото място, в търсене на себе си. Защото, макар и да не е една от нас, тя иска същото като нас – да бъде щастлива, обичана, да има дом, семейство и деца. И то не може да се постигне с пречистване на кръвта, а … как?
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
ВАМПИРСКА ТЕРАПИЯ
Знаеше, че той ще бъде убит.
По-рано или по-късно, но нямаше да му се размине.
Бе изпаднала в шок, когато застреляха брат му. Едва се свести от него и посегнаха и на сестра му, отиде си млада и остави дете на четири, тя искаше да го приберат и отгледат, но той отсече: „Ако трябва да отглеждаме деца, ще отгледаме свои.” И разговорът им приключи. Но въпреки че бяха женени отдавна, бе я пазил през годините да не забременее, както пазеше себе си от спин при безразборните си връзки с фолк певици, манекенки и проститутки от антуража му. Бяха се взели по любов, която при толкова изневери преминаваше в тиха ненавист, докато и тя реши, ще бъдат квит. Ала преспиването с чужди мъже не й донесе нужното удовлетворение.
Ненавистта премина в омраза. Бе отровна и тиха и изяде без остатък обичта й. Наложи си дистанция спрямо него. Забрани си да я боли. Опита с чувство за хумор да преодолее болката.
Не можеше вечно да бъде на осемнайсет.
Нито на двайсет.
Нито дори на двайсет и три.
Забрани си да мисли и за дете от него. Трябваше да приеме мисълта, че един ден... По-рано или по-късно, но неизбежно... ще остане сама. И тогава направи нещо, за което не знаеше дали има право. Без неговото знание. Без неговото разрешение. Без да се посъветва с никого. Освен с лекаря си. Въвлече го в тайната си, а той само повдигна рамене.
- Щом толкова много искате...
- Някой ден, неизвестно кога... Възможно ли е?
- Напълно. Медицината вече разполага с...
Знаеше с какво. И пристъпи към действие, а после отнесе епруветката на доктора. Посред нощ. Да се замрази. Той не й даде никакви гаранции, но тя му плати луди пари. А още не бе убедена, че си струва. И че ще го направи. Някой ден, неизвестно кога.
Обичаше го, въпреки илюзията, че го мрази. Но не можеше да му прости.
Парите го бяха променили. Та кого ли не бяха променили те?
Нямаше помен от оня млад и красив, и добър младеж, за когото се омъжи, въпреки съпротивата на родителите си. Въпреки съпротивата и на неговите. Не че не я бяха харесали, но мислеха и за двамата като за деца, които едва ли могат да се оправят в живота.
Нейните родители бяха по-строгите.
Баща й: „Та той е още хлапак, не знаеш накъде ще потегли...”
Майка й: „Връстници сте, а това не е добре за един продължителен брак. Не е изживял младостта си, а и ти... твоята. Някой ден той ще хукне по чужди жени, а навярно и ти... по чужди мъже!”
- Мамо! – бе изкрещяла. – Ти чуваш ли се какви ги говориш!
Бе възмутена докрай и бе се зарекла да не погледне повече майка си. Но баща й бе сложил ръка на рамото й и някак я укроти. Той имаше тази власт над нея. Още от детството й.
- Права е – бе казал съвсем спокойно. – Не забравяй, че е завършила психология. И работи с проблемни деца и младежи.
- Е, и? Би трябвало да разбира, че съм щастлива с него. И ще бъда с него, каквото и да се случва, колкото и да сте против. А нея навярно професията й я деформирала?
Отмина думите й. Умееше да отминава не само думите, а и проблемите, беше гимназиален учител по литература, дай му да говори с часове за Йовков или за Ботев, за Достоевски или за Шекспир и да засее своята огромна любов към тях не само в нея, а и в учениците си, без да ги насилва. За разлика от майка й. И тогава бе отвърнал простичко:
- Още сте деца. Не можете да се оправите сами. Повярвай ни!
Не им повярва.
Той се оправи. Веднага след промяната, сдуши се с брата и сестрата, забъркаха се заедно в какво ли не, парите потекоха към тях като златна река, а тя дори не разбра как, но в тая златна река вече двама се бяха удавили. Опитваше се да го измъкне оттам, преди и той да ги последва, но бе станал вече друг човек, дори й посягаше, възразеше ли му не само при опитите й да го спаси, а и при появата на всяка нова жена. Тогава се затвори в себе си. Избягваше го, но той все още я желаеше, като че ли след всяка измяна все повече и повече, и почна да я подкупва с щедри подаръци. Колкото по-виновен, толкова по-щедро. Купи й червено кабрио, обзаведе й фитнес клуб, създаде й заетости, които според него бяха престижни и отговаряха на нуждите на елита.
О, Боже! За какъв елит ставаше дума?
За дебеловратите, нанизали по няколко синджира злато. За техните метрески, слаби, дългокраки, непременно златокоси, но две думи не умееха да кажат на кръст. С птичи мозъчета, но със силиконови устни и налети със силикон гърди.
- Той вече е стъпил на пътеката на парите. И ще иска все повече и повече – предупреди я баща й.
- Тази пътека е обилно полята с кръв. Какво разбираш ти от фитнес? На това ли те учихме? – злъчно бе подхвърлила майка й. – Спасявай се, докато можеш! По-късно и Господ няма да може да те спаси!
А тя й бе отвърнала:
- С него съм... на каквато и пътека да е стъпил!
- Щом е така, забрави за нас – бе изфъфлила майка й през зъби, а баща й просто я погледна толкова тъжно, че тя се разплака зад гърбовете им.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.