„Атлас на българската литература” е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 – годината, когато се навършва нейното четвъртхилядолетие. Той представя синхронно библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. Този том на Атласа, обхващащ периода 1969–1989 година, ще излезе в две части, всяка обхващаща по едно десетилетие. Периодизацията в известен смисъл е условна. Посочените две десетилетия във всяко отношение са плътно свързани с предходния четвърт век и в целостта си обозначават една епоха, в която литературата се създава в обща идеологическа рамка, с бавно, но забележимо променяща се в годините естетика. Разделянето на тома бе наложено в хода на работата поради необходимостта към обичайните текстове да се приложи и обширен допълнителен, систематизиран материал за литературния живот не само в обозначения времеви отрязък, но и за целия почти половинвековен период на епохата на социализма – 1944–1989 г. Чрез приложенията отчетливо се открояват връзките и механизмите на отношенията „творец–власт”, приоритетите на властта, както и осмозата между писателите и властта. Макар че Атласът остава верен на изначално приетите принципи и специално на принципа да представя без да коментира, заключенията и изводите в тази посока са толкова красноречиви, че дори и за не специално подготвения читател ще бъдат видими тенденциите на редуващи се стагнации и размразявания, на механизмите на контрола и самоконтрола, както и прийомите, с които са осъществявани. Виж повече...