Роман за съдбата на модерния човек. "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича /може и неразреден/. Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. Откъс от книгата 1. Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се движи зад блока, броя и с грешка от няколко секунди мога да кажа кога ще си подаде носа от другата страна на блока. Играя тази игра от години и понякога уцелвам до секундата. Веднъж ми се случи следното: един шлеп се скри зад блока и не се появи въобще. С риск да стана за смях ще разкажа какви неща извърших след това мистериозно изчезване. Нямаше друг начин да разбера къде изчезна шлепът, освен да отида до реката, но без да я изпускам от очи, защото иначе шлепът би могъл да отплува и аз да не го видя. Помолих дъщеря си, която беше бременна в шестия месец, да наблюдава реката. Казах є да гледа за шлепове. С дъщеря ми се разбираме добре. Тя се съгласи да застане на вахта, без да пита защо. Стигнах до реката по най-бързия начин. Първо не смеех да тичам, за да не ме видят комшиите, но щом влязох между дърветата в парка, хукнах с всички сили. Излязох на брега, който в България е висок и стръмен, а в Румъния – нисък и равен. Шлепът го нямаше нито на румънския, нито на българския бряг. На това място реката прави широк завой и надолу по течението се вижда чак до моста. Нагоре по течението завоят е по-остър, а видимостта по-малка. Потъпках глупаво на място и тръгнах обратно към къщи, сигурен, че докато съм бягал към реката, шлепът се е изнесъл нагоре по течението. Отдалеч видях дъщеря си, която дежуреше на балкона. Изпитах към нея благодарност и нежност. – По време на Вашето отсъствие не беше забелязан никакъв шлеп! – рапортува тя. Аз не є повярвах докрай, защото една бременна млада жена е последният съгледвач, който човек трябва да наеме, когато има да върши важна работа. Бременните жени могат да гледат едно нещо с часове, без да го видят въобще. Разиграх най-различни варианти относно изчезналия шлеп. Нито един не вдъхваше доверие. Мой приятел художник се върна от пустинята и каза, че всичко, което изчезва от живота на човека, отивало в пустинята. С други думи, моят шлеп бил в пустинята. При липсата на по-добро обяснение, аз го приех. Професията учител е бамбашка професия. Имаш толкова свободно време през лятото, че не знаеш какво да го правиш. Или се хващаш на работа да добавиш нещо към заплатата си, или гледаш как шлепове изчезват в нищото. Аз съм правил и едното, и другото. Започвам своето изложение с моя балкон, защото преди пет-шест години, когато бях на четиридесет, от този балкон започнах едно митарство, което няма аналог, както обичат да казват напоследък. Започвам своето изложение с моя балкон, защото преди пет-шест години, когато бях на четиридесет, от този балкон започнах едно митарство, което няма аналог, както обичат да казват напоследък. "Просто книга, която докосва нещо, което всички мъже споделяме, мисля – моментите на слабост, когато не си сигурен, че се движиш нагоре, когато уверената ти фасада става все по-трудна за поддържане, когато трябва да осъзнаеш, че не всичко е в ръцете ти и околните – дори най-близките – могат да те ранят по-силно от кой да е враг." (Христо Блажев от Книголандия, 19.05.2013) http://knigolandia.info/book-review/shlep-v-pystinyata/ За книги като „Шлеп в пустинята“ се пише добре с главоболие. Измамно и опасно е да седнеш да твориш ревю върху депресиращ шедьовър с лековатото усещане, че всичко е наред. От друга страна леката пулсираща болка зад очите те държи нащрек, пази те от неочаквано кривване във възторжена възхвала и те подпира към стремежа за обективност." (Преслав Ганев за Литературата Днес, 13.05.2013) Виж повече...