В новия си роман „Нощта е също слънце“ Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни – талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време – времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой. Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ни – все въпроси, които авторката не просто маркира, а талантливо „разисква“ с нас върху 186-те страници на тази книга. И отговорът е винаги един: любовта. Ако вярвате в това, вие сигурно ще си купите тази книга. А ако сте загубили вяра – тогава задължително си я купете! Ще ви подейства целебно. --- Не е лесно да рисуваш като Пиер Сулаж – черно върху черно. Както и да напишеш такъв роман. Да потънеш до дъното на човешките мрачини, а да се озовеш в клоните на дърво, където се гонят слънчеви зайчета. Но любовта може всичко. Любовта на Божана към човека – всеки един отделен човек – също може всичко. Може дори да разплаче и такъв „обръгнал“ професионален читател като мен. Благодаря й за тези сълзи. А нека литературоведите кажат дали това може да стане без талант. София Несторова Виж повече...