5 февруари 2010, понеделник, 20:17

Гренобъл

Беше една от онези мразовити зимни нощи, в които студът се просмуква през костите и те кара да мечтаеш за чаша червено вино пред искрящия огън на камината. Температурите бяха паднали доста под нулата, вятърът допълнително засилваше мъчителното усещане за студ, което пронизваше всеки, осмелил се да излезе на открито. Но нито студът, нито леденият вятър можеха да попречат на Роб. Заел позиция зад окуляра на снайпера, той държеше в ръцете си оръжието, с което щеше да промени съдбата на човека, виновен за въвличането му в този свят, където той на никаква цена не искаше да се върне отново. Свят, от който си мислеше, че е излязъл завинаги и нямаше връщане назад.

Лежеше по корем на ниското възвишение, между дърветата, на четиристотин и петдесет метра от мишената. Дишаше бавно, равномерно и чакаше. Превърнал се в съвършен пример за търпение и самоконтрол, той умееше да чака. А сега, в този момент, за него нямаше нищо по-важно от това да дочака своя миг, за да покаже, че е готов за поредицата от събития, които доскоро дори не бе предполагал, че ще се случат. Осигурил си два бързи и лесни варианта за оттегляне, Роб бе готов да се изправи на крака и да се устреми към едно от двете места, където го очакваха горещ душ и ново начало.

Видя през мерника, че колата на куриерска служба „Ла пост“ спира пред къщата. Шофьорът излезе от автомобила, с бързи крачки отиде до входната врата и натисна звънеца. Роб пое въздух и бавно издиша. После отново пое дъх, задържа го за миг в дробовете си и повторно издиша. Отсреща вратата се отвори и на прага се появи млад мъж по потник и дънки, който неспокойно се огледа. Устните му се раздвижиха, вероятно се опитваше да разбере причината, заради която го безпокояха в този късен час. Последва отговор от куриера, мъжът кимна с глава и влезе в къщата. След няколко секунди отново се показа, наметнат със суитшърт. Затвори вратата и закрачи през дворчето към колата. В този миг се чуха два глухи изстрела и гърдите на мъжа се обляха в кръв. Той отхвръкна и се свлече на земята като парцалена кукла.

Беше мъртъв още преди да падне, нямаше никакво съмнение. Мъжът, натиснал спусъка, никога не грешеше. Той се изправи и се устреми към джипа си „Гранд Чероки“, който бе паркирал на около петстотин метра от хълма. Отвори багажника, прибра оръжието в предварително изработения за целта специален тайник, съблече се, сгъна дрехите си и ги сложи върху снайпера. Остана по дънки и удобна памучна риза. Качи се в черокито и потегли необезпокояван към хотела, в който предварително си бе наел стая.

6 февруари 2010, вторник, 09:42

Гренобъл

Слънчевите лъчи нахлуваха през широките прозорци на хола и въпреки минусовите температури навън създаваха приятно усещане за пролет. Седнал на любимия си диван, той се наслаждаваше на аромата на първото си сутрешно кафе и преглеждаше последните новини на лаптопа. Телефонът звънна, с което извести края на този приятен ритуал.

– Какво искаш?

– Пабло е мъртъв – каза гласът в слушалката.

– Какви ги дрънкаш? Как така е мъртъв?

– Два изстрела в гърдите, със снайпер. Според мен е по-добре да се облечеш. Трябва веднага да излезем!

– Какво казват от полицията? Как е убит? Та той беше един от най-опитните професионалисти, които познавам. Изпълняваше безупречно всички мокри поръчки.

– Ще ти обясня в колата, сега по-добре да те оставя да се приготвиш. Моите съболезнования!

– Не мога да повярвам, че брат ми е мъртъв! Няма да оставя нещата така, мръсникът ще си получи заслуженото. След десет минути ме чакай в колата!

– Аз вече съм в колата и те чакам – отвърна гласът, но от другата страна на линията вече нямаше никого.

6 февруари 2010, вторник, 10:25

Гренобъл

– И така, какво имаме от снощния разстрел?

– С доказателствата, които успяхме да съберем от мястото, където е извършено убийството, нямаме почти нищо.

– Слушам те!

– Един труп. Казва се Пабло Конте. Прострелян е с два изстрела право в сърцето.

– И двата ли? Не може да бъде!

– И двата. Гърдите са разкъсани, лоша работа.

– Кой е той и с какво се занимава?

– Сега става интересно. Пабло Конте е брат на Иван Конте и шеф на охраната му. Швейцарец по народност.

– О, това ще създаде още повече проблеми!

– Свързахте ли се с брат му?

– Да, пътува към нас с адвоката си и част от малката армия, която се движи с него.

– Като дойде, да влязат само той и адвокатът. Без драми и без представления, нямам нерви и за това.

– Добре, инспекторе! Дано не станем свидетели на нова война по улиците.

Война щеше да има. Обаче никой нямаше да стане свидетел на нищо.