На 9 ноември 1880 година в с. Жеравна е роден Йордан Йовков.

През 1906 година прави своя творчески дебют със символистично стихотворение. През 1910 година отпечатва първия си разказ – “Овчарова жалба” в сп. “Просвета”. С обявяването на Балканската война Йовков е изпратен на фронта. По време на войните той създава прочутите си баталистични разкази. Николай Райнов го нарича създател на българския военен разказ. След години тези разкази са събрани в три книги – “Земляци”, “Край Места”, “Те победиха”. През 1920 година Йовков е назначен за аташе по печата в Българската делегация в Букурещ. Там той пише разказите си от знаменитата книга – “Последна радост”, известна с по-късното си название “Песента на колелетата”. Създава и най-поетичната проза в българската литература – сборника “Старопланински легенди” и започва цикъла “Вечери в Антимовския хан”.

Йордан Йовков е писател възхваляващ красивото. Той вярва, че красотата ще спаси света. Издига женската красота в култ, защото тя е знак и за духовна извисеност. Той пише за разбойници, които преживяват катарзис. Показва житейската мъдрост и нравствената чистота на селянина. Създава проза, ненадмината по своята нежност и поетичност. През 1930 година Йовков пише драмата “Албена”, а две години по-късно “Боряна”. През 1934 година отпечатва романа “Чифликът край границата”, филмиран след години. В края на живота си писателят публикува сборника с разкази “Ако можеха да говорят”.
Йовков издъхва на 15 октомври 1937 година в Пловдив. Тленните му останки са погребани в София.