Голямото прецакване
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Романи и повести , Криминални
- Страници: 188
Свообразно продължение на "Отровният паяк" и "Опашката на змията". В него Донка Петрунова продължава да следи развитието на българската мафия, която не само че е пуснала пипала на всякъде, но все по осезаемо се вмества в икономическите и политически структури на държавата. Героите на романа се ръководят от правилото "Всичко се копува" и в надпреварата си за Големите пари превръщат живота на едно момиче в разменна монета...
Виж повече...
Голямото прецакване
Донка Петрунова
ПРОЛОГ
Отдръпнаха се един от друг и само задъханото им дишане напомняше бурната страст, с която се бяха любили. Затвориха се в собствените си мисли като в непристъпна крепост.
Божидар Вихров, наричан с възхищение или омраза „Принца“, мигновено се съсредоточи върху предстоящия търг за хотел „Рай“ в курортния комплекс „Златни пясъци“. И веднага го разтърси възбуда, подобна на предстартовата треска от времето на големите боксови състезания в страната и света. Тогава целта беше шампионската титла – друга победа не признаваше. Състезанията останаха в миналото, но амбицията да побеждава с напредването на годините непрекъснато се изостряше. Откакто обявиха раздържавяването на хотела, не допускаше дори мисълта, че друг може да спечели търга. В съзнанието му изплува кацналата над морето сграда, коронясана с изящната емблема на холдинг „Принц“... Цялото му същество потръпна от необуздано желание.
Трябва да го купя!
С „Рай“ веригата хотели „Принц“ се проточваше към северното Черноморие. Повтори си още по-настървено:
Трябва да го купя!
Забравил напълно голата жена до себе си, той напрегнато премисляше шансовете за успех. Хотелът беше доста апетитно парче, собственото му разузнаване следеше кои ще бъдат евентуалните кандидат-купувачи. Засега сведенията сочеха само сериозни конкуренти.
Ще го купя!
Импулсивно отхвърли задръжките, които го възпираха от налудничавата идея да предложи значително по-висока от реално допустимата цена. Никой от конкурентите му не би платил за тризвезден хотел толкова, колкото той закова в съзнанието си.
Изопна се като пружина и седна в леглото. Въобще не се сети за собствената си голота. Нито пък за жената до себе си. Грабна мобифона от нощното шкафче. Заговори още щом чу гласа на своя икономически съветник:
– Професоре, вдигни офертната цена за „Рай“ с още двеста хиляди долара! И тях кеш!
– Но, господин Вихров...
Божидар не му позволи да завърши. И без предупреждението на професор Зарев знаеше, че в момента няма пари. Едвам скърпиха цената, която предлагаха в офертата си заради предимството, което им даваше плащането в брой. Трябва да го купя! И ще го купя! Повиши тон:
– Ще намерим двеста хиляди, ако ще да издоим дявола!
– Рисковано е, господин Вихров.
– Казах. Край. Изпълнявай!
Прекъсна връзката. Проблемът беше как или от кого да осигури допълнителните средства, а не в риска. Сигурен беше, че казиното, което възнамеряваше да открие в хотела, многократно ще върне щедрата надбавка.
Последните години се убеди напълно, че хазартът е истински рог на изобилието. Специалистите, с които се консултира, преди да се захване с този бизнес, излязоха прави. Едва ли съществуваше човек, който поне веднъж в живота си да не е бил изкушен да опита своя късмет. Играта със съдбата беше удоволствие за богатите и надежда за бедните. Хазартът имаше и друго предимство – трудно се контролираше и повече от половината печалба минаваше метър пред данъчните власти.
Почти едновременно откри казина в два хотела. Започна с две-три игрални маси и с двайсетина автомата. Увеличи ги, когато печалбата литна нагоре. Забрави намерението си да превърне в резиденция първия си и най-голям хотел, в който се помещаваше неговият офис и кабинетите на главните му служители.
В момента седеше с цялата си голота над бара на казиното, в което всяка вечер се събираше елитът на София. Плановете му за „Рай“ бяха още по-грандиозни. Наумил си бе да превърне хотела в петзвезден, а после да преобрази целия приземен етаж в модерно казино, в което да се играе едновременно на двайсет маси и стотина автомата. Луксозната обстановка и прецизното обслужване щяха да привлекат най-известните и богати комарджии от страната и чужбина.
Изхвърли се с двеста хиляди – това вече беше реалност, с която трябваше да се съобразява. А това означаваше да намери пари.
Как или от кого?
Откакто се зае с бизнес, самият той непрекъснато играеше с капитала си. Започна с охранителна фирма, преобразува я в застрахователна компания. После купи хотел. След него втори, трети. Създаде холдинга „Принц“, известно време притежаваше банка. Ръководеше се от правилото: „Само парите в движение се умножават.“ И поради това често се случваше да остане без наличен капитал.
Големият удар, който възнамеряваше да направи веднага след заглъхването на оръдията в съседна Сърбия, поглъщаше всекидневните обороти дори на най-малките му дъщерни фирми. Ала и през ум не му мина да прехвърли оттам пари за покупката на „Рай“. Планът му за участие във възстановяването на значими обекти в Ниш и Белград беше грандиозен, обмислил го беше до най-малките подробности, за да изстиска до дупка шанса, който всяка война дава на най-предприемчивите.
Парите щяха да се мерят с милиони и милиарди. Хотел „Рай“ му трябваше и за изпирането на онези, по които щеше да полепне цялата следвоенна мръсотия.
– Ще купя „Рай“! – промърмори Вихров, сякаш се заклеваше.
След като Божидар се отдръпна от нея, Джина изкусително се превъртя на единия си хълбок. Лицето ѝ гледаше към копринения тапет на стената. Боеше се да не издаде отвратителното си настроение.
И срещата с Божидар Вихров я изненада и обърка, както повечето неща, с които се сблъскваше след пристигането си от Ню Йорк. Беше се подготвила за бурни обяснения заради провалената им преди няколко години женитба, а той я прие в кабинета си без каквато и да е следа от обида. На нея хем ѝ олекна, хем я наскърби равнодушието, с което изслуша обяснението – решила да посети всичките си стари приятели, докато е в София. Съвсем ясно личеше, че го владее някаква друга мисъл, в поведението му прозираше желание час по-скоро да види гърба ѝ.
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.