НЕЗНАМ

С моя съсед Петре отдавна точим стройни разговори. Обичайно му задавам дълги и интелигентни въпроси. А той уверено отвръща : “Не знам.” Каквото и да го питам из областта на Лешко, на нацията или международното положение, Петре високосъдържателно ме осведомява: “Не знам”. Отначало това ме гърчеше, идеше ми да го питам: “А имаш ли нещо против да ти фрасна един?” И ако споделеше своето “Не знам”, да приведа въпроса си в последствие. По-нататък се сетих за научния връх, на който се е закачил Сократ, сгъвайки философските си разлятости до краткото: “Аз знам, че нищо не знам”. Знаех, че няма как Петре да е плагиатствал от елина. Защото Петре има отговорности по стоката. А междувременно си мечтае за разни неща – да прекара следобеда в лежане, например. Но откъде знае да казва “Не знам” пустия мой съсед Петре, това не знам. Знам, че бай Илия, бащата на Петре навремето много е знаел и когато са се поставяли основите на великия прелом, е разхвърлил позиви из чукарите на Лешко. За което прекарал 8 години в Белене. Дали бай Илия там, на острова е узнал, че у нашенско да се казва “Не знам”, означава да знаеш всичко. Или поне достатъчното.
Докато пиша и се опъвам на тази философия, убеждавайки се колко аз знам, Петре ми вика през отворената врата: “Що правиш?” Не знам защо, отговорът ми си иде отръки: “Не знам”.