Първични суровини
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Художествена литература , Пиеси. Киносценарии , Съвременна проза
- Художник: Любомир Славков
- Страници: 299
Първични суровини е книга с пиеси и сценарии на автор, така любим на няколко поколения, че можем само да възкликнем Още, още ... още хубави картини, дълбоки като българска бразда върху една жадна, променяща се почва. Още човещина и качествен хумор, който всички ние търсим и намираме все по-трудно. В този книжен контейнер са нахвърляни текстове след премитане на авторовата работилница. Една част от тях са печатани преди години, други излизат за пръв път на хартиен носител. Опасенията на автора са дал? стават за четене - опасение, което трябва да предпазва всеки пишещ от вируса на графоманията. Имах късмет навремето, че попаднах на кинорежисьори, които уважаваха текстовете, наречени сценарии: и Едуард Захариев, и Людмил Кирков, и Иван Андонов, и Дочо Боджаков (сериалът “Патриархат“, сниман по романа) - и четиримата имаха усет за литература и не променяха замисъла на автора. Така се получава магията на доброто кино, където се откроява картина на живота, най-близка до Истината. Що се отнася до първичните суровини, които не стигнаха до сцената, те останаха непреработени за консумация от днешния зрител. Вероятно по вина на автора (а не от Годишните времена на Вивалди). Все пак да кажа, че съм използвал материали без нитрати, фосфати или силикон. Неслучайно оставих контейнера пред Лексикон, където разбрах, че се отнасят с респект към автентичното печатно слово. Георги Мишев
Виж повече...
Първични суровини
Георги Мишев
Няколко думи от автора
В литературното меню сценарият напомня за аспержите и трюфелите, допадащи на вкуса на капризните кулинари. Не ми се вярва редовият читател да посегне към книга със сценарии, каквато е книгата, която държите. Предполагам, че и коректорът, задължен служебно, не е изпитвал кой знае каква наслада при четенето на тези текстове. Защото, казано откровено, сценарият е четиво само за един читател – за режисьора на бъдещия филм. Само той е човекът, който с помощта на въображението, с тънкия вътрешен слух, с вътрешно око може да чуе, да види и усети зад думите картини, образи, човешка реч, конфликти, сблъсъци, болка и смях – една нова реалност, която може да оживее върху филмовата лента. И когато – с талант и труд – режисьорът успее да прехвърли на лентата виртуалната реалност, тогава той бива наричан автор на филма.
В суматохата около раждането на новата кинотворба почти се забравя, че има още един автор, по-точно един първоавтор, видял във въображението си филма преди всички. Та ако търсим приоритет, в случая яйцето на сценариста е изпреварило кокошката...
Сценаристът е винаги в края на шумната върволица от съучастници в кинопроизводството. Той е най-несуетният, непатетичният, пуснал напред да се вреждат и пререждат пред режисьора актьори, гримьори, костюмери, осветители, шофьор на кран и цветен четец... Сценаристът като старейшина на голяма челяд стои зад тях подсмихнат, сякаш казва: „Ако не бях аз, вас нямаше да ви има“. По-вярното е, че съвсем не си казва това, той не е засегнат, не е обиден, не иска някой да му благодари, да му се чувства длъжен, че един ден да кръщават улици на негово име, да му слагат плочи по фасадите... Да сте чули някъде да има улица на името на Чезаре Дзаватини – великият италианец, който създаде литературата на неореализма? Името на този почти анонимен творец ще има по-голяма дълговечност, отколкото славата на демагози и генералисимуси, оставили образи върху нетрайната емулсия на времето.
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.