“И за тебе ли, Господи, трябва да прося –

небесни пари да броя за хляб и ракия...”

           - Юда, кого ще целуваме днес? – казва Пилат.

Първо сянката му влиза през вратата. После гласът му влиза. След гласа влиза и той.

          - Юда, кого ще целуваме днес? – повтаря, и тялото му залоства вратата.

Всичките дванайсет сме се свили на пейката, а очите ни са впити в Него.

            Той е най-младият от всички.

            Тринайсетият.

            Или Първият.

            Алфата и омегата.

            Тъй казваше:

            - Аз съм алфата и омегата. Началото и краят.

            По-млада от него е само Магдалена. Само че тя е жена. И разсипва вино сега.

            Тя е само ръце и крака.

            Сега ръцете й разсипват виното.

            Нощем нозете й се разхождат по небето.

            Сигурно много й парят звездите по табаните, щото цяла нощ скимти в ъгъла.

            С Исус бяха в ъгъла на стаята и снощи. Само стоновете й бяха по-горещи от звездите.

            Правехме се на заспали. Ама сън хваща ли ни?

            Сънят не е човек да го хванеш. Сънят е разбойник понякога. Мислиш си: “Ето, хванах го”, а той се измъква и побягва.

            Пъргави са му нозете на съня. Като градски порти тежат клепачите.

            И, аха, да се затръшнат, а той побягва.

            По-пъргави от съня са само нозете на Магдалена.

            Как ги удържат раменете Му?...

            Късно се върнах снощи. Толкова късно, че дори не ме дочакали.

            Легнали си бяха.

            Като проповед, като Божа благословия стенеше Мария-Магдалена под Исус.

            Краката й бяха разръчкали сламата по покрива и между гредите светеха звездите, като влязох.

            По-черни от нощта бяха очите Му. Бяха тъжни очите Му.

            Повдигнаха се от лицето й и се вторачиха в мен.

            Нищо не му казах снощи.

            Аз и на Пилат нищо не казах вчера.

            Целунахме се три пъти на раздяла с Пилат.

            По-тежки от кесията със сребърници бяха думите му.

            - Аз от това копеле ще направя Господ.

            Тъй рече. Рече, че Господ щял да направи от Него.

            И чак, като стигнах вратата чак когато прекрачвах прага, Пилат донади:

            - От твоето копеле аз ще направя Господ.

            Защо моето копеле, тъй и не разбрах вчера?

            Когато тръгнах преди няколко години след Него, дори не знаех защо го правя.

            Само дето разправяше, че Архангел му се бил появил в пустинята.

            После само на мен каза, че Архангелът бил женски.

            Ама в пустинята какви ли не неща се явяват на човека.

            Вода дори може да се появи в пустинята и от миража й да се напиеш.

            Само че колкото повече пиеш от такава вода, толкова повече пресъхва тялото ти.

            Миражът е като женските устни.

            Уж влажни и сочни, ама колкото повече ги целуваш, толкова повече пресъхва устата ти.

            В тъмното видях сухи устните му снощи.

            И изпръхнали.

            Долната устна дори се беше сцепила и капчица кръв се стичаше надолу.

            По брадата му.

            Не може в тъмното да съм видял тази кръв снощи.

            Ама като станахме сутринта видях сцепена долната му устна и заради това ми се е сторило, че снощи съм я видял тази капчица кръв да се стича по брадата...

            В тъмното аз само очите му видях.

            Големи и тъжни.

            Такива големи и тъжни очи имат само копелетата.

            А Той беше единственото копеле.

            После започнаха да се раждат такива.

  Защото ги оставяха прелюбодейките живи.

            До тогава прелюбодейките ги пребиваха с камъни. И семе да имаше в тях, нямаше как да се роди, защото умираше заедно с тази, която с други е вирила краката си.

            Исус направи така, че да не ги убиват повече курвите.

            Нали им рече тогава, когато поведоха тая, която сега му сипва вино в чашата, пръв да хвърлел камък този, който е безгрешен.

            И обърнаха гръб тогава, а камъните омекнаха в ръцете им.

            И сами паднаха камъните от ръцете им.

            Аз бях там и видях.

            И видях после това, което други не видяха.