***

     ***       ***

   Как само си е размахал геранилото тоя геран.

   И за какво ме вика. И дали му е синьо окото… Дали му е синьо като на Васил окото на тоя геран?... И ако се огледам в него, дали ще потъна тъй, както в окото му потъвах някога.

   Като се разплачеше сякаш извираше тая сълза от окото му.

   Помня, беше играл цял ден и го викнах да се измие. Защо се разплака тогава, ама се разплака.

   На едно дете доплаче ли му се – спиране няма.

   Реши ли едно дете да реве – отиде ортаклъка. Няма спиране, реши ли да реве едно дете.

   И може цял ден да си реве без спиране. И да го питаш защо е ревало, ще изхълца два пъти – колкото да си вземе солука. Ще хлъцне два пъти, дъх на пресекулки ще си вземе, ще повдигне раменца и ще изхълца:

   - Нееееееееее знаааааааааааааам…

И още по-силно ще ревне.

Заради това дете, като плаче, не му се обръща внимание. Остави го да реве.

   И като спря да реве тогава сякаш суха река беше набраздила лицето му. Спускаше се тая суха река от окото…

   Ама и окото му гаче ли оттогава пресъхна.

   Опитвам се да си спомня, ама май оттогава не съм го виждала влажно аз това око.

   Пресъхнали му бяха очите…

   Очите на Василя бяха пресъхнали…

   Иначе можеш ли дете да убиеш с влажно око.

   Сухо око се иска дете да убиеш…

   Защото, ако ти е влажно окото, ще потънеш в сълзата си преди ръка с нож над дете да вдигнеш… Ще се удавиш в тая сълза, ако вдигнеш нож над дете. Над поганец ръка да вдигнеш е друго. Ама моят Васил май поганец не е убивал.

    Чувала съм зад мен да говорят, че той турчин не е убил. И не само зад мен. Защото комшията през комшулука ми го рече.

   Рече ми го през комшулука и го зазида после.

   Рече:

- И кво… Искал да ни освобождава… Тръгнал хората да обира, децата им тръгнал да трепе, ние революционер го мислим… Революция с кръвта на децата ни ще прави… Поне турче да беше детето, а то – наше. Българче.

      И зазида комшулука…

    Мен да ме питаш – и турче да е детето - на дете не се посяга. Няма за какво да бъде убито дете. Такъв голям грях, дето да извадиш ножа и да го разпориш, едно дете не може да сбере.

   И баш на моя син ли трябваше да пресъхне окото, че онова дете да убие…

   Турчин дете не убива – ни гяурче, ни свое…

   Не съм чувала някой деца да затрива…

   Че взимат турците деца – взимат. Ама ги взимат и ги чуват после. Еничари от тях правят. И еничарите после колят де що под ножа им падне.

   Ама моят Васил еничарин не е бил. Нали от сърцето си го откъснах и до сърцето ми после би.

   Вчера по чаршията минах.

   И зад гърба си чух да говорят:

- Стопила се е от мъка – някой рече, а друг му отвърна:

- К`во си я зажалил. Да беше го научила людски деца да не убива синът й. Сега до гроб ще му влачи греха…

- Оставете я… И тя е майка – женски глас се добави към хортуващите.

- Да си чувала друга такъв син да роди деца да избива…

   Побързах да се прибера.

   Прибрах се вкъщи и в герана оттогава гледам.

   Да кажеш, че не съм ги чувала и друг път така да си гълчат хората зад мене, ще излъжа.

   Той Иван да беше жив…

   Ама и да беше.

   Людски уста запушване нямат…

   Трябва един геран вода да им сипеш в устата, че да млъкнат тая уста.

   Ама и тоя геран – какво съм го зяпнала.

   И това геранило, дето само ми маха.

   Дали пък не ме вика за нещо.

   Вчера, като пълнех кофата, сякаш го видях вътре. Ама не беше Васил, а само окото му видях.

   И уж вода пълнех, пък водата суха после ми се стори.

   Щото от сухо око съм я пълнила.

   Има такава суха вода – пиеш от нея, коремът се пълни, надува ти се от такава вода коремът, пък устните ти съхнат.

   Щото е суха водата.

   Не от пресъхнал, а от сух кладенец е вадена такава вода.

   Щом има жива вода, има и суха.

   Като очите.

   Има очи, дето ще се удавиш в тях. Хем засмени, хем плувнали във влага.

   И такива като на моя Васил.

   Гледаш ги – сини, сини. Не като небе, като извор му бяха сини очите.

   Като извор сини, пък сухи.

   От такива извори суха вода се вади.

   Вчера си мислех за туй.

   Мен такива мисли не са ми минавали през главата. От вчера почнаха да ми се въртят.

   Даже понякога съм си мислела, че не мисля. Пък и к`во ли има да си мисли една вдовица в Карлово.