ЖИВОТ БЕЗ ДИЕТИ

ОСНОВНИ ВИДОВЕ ХРАНЕНЕ

За да стигнем до разбирането как да водим живот без диети, е важно да разгледаме основните видове хранене. Те са няколко на брой и в зависимост от напредването на информационните технологии и информираността ни, се развиват в една или друга посока.

ВСЕЯДСТВО

Да започнем от всеядството, както го наричат мнозина от нас. При тази форма на хранене не съществуват каквито и да било ограничения в това какви храни точно ще консумира човек. Този вид хранене най-много се доближава до представата на голям брой хора за нормално хранене без ограничения и забрани. От елементарна гледна точка това е така, но ако погледнем малко по-задълбочено на нещата, ще установим множество факти, които ще ни накарат сериозно да се замислим.

Нека на първо място да видим какво точно се случва с месото, което се предлага в магазинната мрежа. В 90 % от случаите животните са отглеждани с добавки, в състава на които влизат много антибиотици и хормони. Голяма част от тях попадат и в човешкото тяло, независимо по какъв начин е обработено животинското месо. От там нататък с течение на времето се наблюдават чувствителни нарушения във функционирането на най-големия орган на човека – стомашно-чревния тракт, спад в цялата имунна система и податливост на всякакви видове вируси, болести и здравословни неразположения. Вследствие на това хормоналните изменения вече стават ясно забележими, особено при децата, чиито тела се развиват несъразмерно поради големите количества женски хормони, с които се инжектират най-вече пилетата, чието месо се смята от много хора за най-леко и вкусно. С тези думи нямам никакво намерение да отказвам когото и да било от употребата на месо и е важно това да стане ясно още тук, в началото на книгата. Задължително е обаче, когато искаме да сме здрави и да не спазваме диети, да сме запознати с настоящата ситуация, свързана с животновъдството и промишленото производство на храни. Само така бихме могли да взимаме ясни и осъзнати решения за това какво е добро за нашето тяло и какво не е. В България все още съществуват ферми, в които животните биват отглеждани по естествен начин и тяхното месо до голяма степен може да се нарече чисто. Друг е въпросът до каква степен всекидневната му употреба е здравословна. Според много специалисти по храненето от различни краища на света, умерената употреба на месо в порядъка до три пъти седмично е един от добрите варианти за хора, които не са стигнали до етапа, в който да се откажат от него. Това се потвърждава и от доста мои приятели, които все още ядат месо и засега нямат намерение да спират. Важно е да кажем и няколко думи за рибата, чието месо в последно време се превръща в едно от най-токсичните на планетата, особено това на различните видове деликатесна сьомга и отглежданата в изкуствени условия пъстърва. Последното се отнася и за България, където хората си мислят, че отглеждането на рибата се извършва без използването на антибиотици и хормони, но истината е по-различна. Голяма част от производителите и търговците търсят бързи печалби, без да се интересуват особено от здравето на хората. До все повече от тях обаче достига тревожна информация и някои по-предприемчиви и отговорни започват различни бизнес начинания, свързани с отглеждането и производството на сравнително чисти храни и продукти. С други думи, светлина в тунела има, но тя прониква бавно напред и е от особена важност колкото се може повече хора да разберат как стоят нещата в действителност. Последното, разбира се, отново е въпрос на личен избор.

Тук няма да засягам етичната страна на въпроса с всеядството. Вярвам, че всеки човек би могъл сам да стигне до съответните изводи. Само ще спомена, че при убиването на всяко животно, то отделя т.нар. хормони на страха, част от които също попадат у човека.

Това, което повечето специалисти посочват като полезни свойства на месото, е голямото количество протеини, съдържащо се в малки порции, което не е особено аргументиран довод, имайки предвид количеството енергия и времето, които са необходими на човешкия организъм, за да го преработи и усвои.

ВЕГЕТАРИАНСТВО

Тук е моментът да споделя и опита на моя собствен баща, който след 3 години вегетарианство сам признава, че тази промяна му е донесла умствено спокойствие и мир, които са го превърнали в много по-уравновесен човек. Отношението му към хората и света около него е много по-различно, което доказва как една такава промяна би могла да повлияе на човека.

С казаното навлизаме в темата за вегетарианството и неговите разновидности – лактовегетарианство, при което се употребяват само млечни продукти без яйца; ововегетарианство, при което се приемат само яйца без млечни продукти; оволактовегетарианството, което включва и двете, и веганството, което изключва всякакви животински продукти, включително и мед. На веганството ще отделим малко повече внимание по-нататък в книгата.

Да започнем с лактовегетарианството. За млякото би могло да се изпише много, но най-важното, което е нужно да споменем, е, че то е основната предпоставка за образуване на слуз в организма, която е идеалната среда за развитието на болестотворни микроби. Доказано е категорично, че хората, които употребяват мляко и млечни продукти, са много по-податливи на вирусни и простудни заболявания. Още повече, че в млякото се съдържа и алергезиращият белтък казеин, който при повече от една трета от хората не може да бъде преработен и става причина за голяма част от алергичните реакции и заболявания, независимо от възрастта.

Какво точно се е променило през последните 100–150 години, за да се стигне до настоящото състояние?

Преди малко повече от век нашите предци са постили традиционно повече от 200 дни в годината! И това са пости, изключващи упот­ребата на всякакви животински продукти. От този факт става ясно и защо са били едни от най-дълголетните хора в Европа и в света. В добавка с всекидневния физически труд и движение, които българинът е извършвал, картината на неговото съществуване се оформя ясно като добър модел за подражание, в който максимата „умереност във всичко“ е важала с пълна сила. В тази умереност трябва да отбележим, че се включва и важният момент, свързан с едно особено спокойствие и състояние на духа, които са могли да бъдат постигнати въз основа на едно коренно различно разбиране за жизнените процеси и битието като цяло, които ние днес сме забравили.

С напускането на селата и традиционния по онова време живот, огромна част от нас са променили изцяло начина си на мислене и на съществуване и сега трябва да видим как бихме могли да съхраним здравето си на мястото, на което живеем, независимо дали се намираме в голям или в по-малък град. Как да направим това по най-добрия начин ще говорим малко по-нататък, като обобщим и постепенно добавим основни елементи, без които трудно бихме могли да останем жизнени и здрави, без да се ограничаваме прекомерно от каквото и да било.

Но да се върнем на вегетарианството. Един от любимите въпроси, които често ми задават, е какво можем да ядем, когато спрем да употребяваме месо. Казвам любим, защото и аз самият всеки път се изненадвам, когато започна да изброявам огромното многообразие от растителни храни, с което ни дарява Майката Природа. А когато към тях добавим и млечните продукти, и яйцата в умерени количества, става ясно колко богата би могла да бъде трапезата ни при този начин на хранене. Същото се отнася и за веганството, което ще обсъдим след малко.

Една от най-питателните животински храни, употребявана при ововегетарианството, включваща огромен брой полезни за тялото вещества, е яйцето, чиято хранителна стойност в 100 г твърдо сварена маса е следната: 155 калории, 12,6 г протеини, 10 г мазнини, 172 мг фосфор, 126 мг калий, 124 мг натрий, 50 мг калций, 10 мг магнезий, 1,2 мг желязо, 294 мг витамин B4, както и други витамини от група B и минерали.

Знаем в колко различни по вид ястия може да бъде включено яйцето, но по-важното е да се знае, че съдържанието му на жизненонеобходимите белтъци, микроелементи и минерали е достатъчно високо, за да бъде оценено по достойнство от хората, които употребяват животински продукти. Не случайно тибетските монаси, които вършат по-тежка физическа работа, включват яйцата в менюто си, за да могат да осигурят на телата си това, което иначе би могло да бъде прието с няколко различни вида растителна храна.