Спомени на Арсени Костенцев
- Издател: Лексикон
- Жанрове: История , Биографии , Мемоари. Документалистика.
- Страници: 121
Спомените на г. Арсени Костенцев се четат с истински интерес и увлечение.
Учителствал дълги десетилетия по села и градове в Македония и Одринско в епохата на турското владичество – преди и след освобождението на България – пламенен борец за българското възраждане, г. Костенцев – сега вече в преклонна възраст – е успял в тая книга да опише своите патила, поражения и победи с една трогателна, непресторена простота, която пленява и умилява.
А в борбите и приключенията на нашия просветител от онова време има толкова романтизъм, че тия спомени могат да се четат и просто като един занимателен разказ.
Но книгата има и друго значение. Тя е едно историческо повествувание, което ще бъде назидателно за по-младите поколения: още веднъж те ще видят в една живописна картина, с каква чудна, корава упоритост техните бащи и деди, в тъмното робство, са се борили и са жертвали мило и драго за просветата и засилването на българщината и запазването ѝ от пагубни влияния.
При това и времето избрано за издаването на тия спомени в отделна книга е най-сполучливо. Аз бих желал те да се преведат и на чужди езици, за да се чуе решителният отговор, който те, без да са имали това предвид, дават на въпроса, до каква степен имат сърбите право да претендират за Македония. Защото нашият борец, отворил с добро и със зло толкова български училища, надзърнал в толкова турски затвори, победоносно изнесъл денонощни борби с толкова противобългарски козни в Македония – никъде в спомените си не ни среща нито с един сърбин!
Пожелавам, щото тая книга да се прочете от колкото може повече българи.
Юли 1917 г.
Ив. Вазов
Виж повече...
Спомени на Арсени Костенцев
Арсени Костенцев
I. Месторождение и ученичество.
Роден през 1842 г. месец август в Ново село до град Щип от православни родители, българи: баща ми се казваше Георги Костенцев, а майка ми Мария х. Каранфилова – Костенцева. Възпитан съм по български при даскал Василко и даскал Темелко, при които учих първо азбуката писана от даскала на книга, залепена на дъска, после буквар, наустница, псалтир, апостол и светче; а при даскал Павле – четиридесет таблици и писване на книга. При даскалите Коце Шикерински и Димитър Павлов изучавах черковно пение и псалтика и бях един от най-първите ученици и певци в града. Всичките учители ми бяха от Щип.
Покойният ми баща беше безкнижен, ала обичаше българската книга. Занимаваше, се с търговия на въжета, гайтани, конци и пр.; ходеше по разни градове и панаири и каквато българска книга видеше, за каквато цена и да беше, той трябваше да я купи, и всеки празник и всяка вечер, кога си биваше у дома, накарваше ме да му прочета всяка една книга поотделно – от край до край. Един ден доведе едно момче на негов някой побратим от гр. Струмица, по име Евтим К. Ранеников, за да живее у нас и да се учи по български: През 1858 г. баща ми ме заведе у тях на гости за Петровден, понеже всяка година в тези два дена става събор и дохождат от всички почти градове и села на събор. Преди да тръгнем за Струмица, баща ми ме накара да приготвя за двата дена апостола от Неофитовото евангелие и да си взема псалтиката, за да пея там. Отидохме в Струмица в дома на Евтим Ранеников, шестнадесеточленно семейство – едно от най-интелигентните и най-добрите в Струмица. Баща ми ме заведе на 10-15 къщи негови приятели на визита и дето отидехме – бездруго трябваше да се псали или песен да се пее. След туй се разпръсна слух в града, че стриково-Георгиевото момче щяло да псали за Петровден по български. Едни казвали: никога не се е псалило в Струмица по български, нито пък ще оставим никого да псали; други казвали – ще оставите, ще оставите, а трети – кръв ще пролеем, но български да се пее, няма да оставим.
Един от влиятелните, добър приятел на баща ми, Узун Христоман, заедно с братя Костадин и Ташо Раненикови, Георги Спасов, брат на владиката Мелетий софийски и х. Трендо, всички влиятелни и състоятелни люде, отиват вечерта при гръцкия владика и му казват: „Дойдохме, владико свети, да те молим, че тук на нашия стар и добър приятел Георги Костенцев момчето му дошло на гости, та да му позволите утре да каже апостола на бугарски и да ни попсали малко в църква?“ – „Какво! Бугарски? – извикал владиката по турски, – тук не е Московията, та да се чете по бугарски! Само туй не може да бъде в Струмица!“ „Ние си излягохме, владико свети, от борча и ако стане утре нещо, не отговаряме ние“, отговорили му те и, без да му целуват ръка, излизат си и отиват в дома на каймакама и кадията, разправят им всичко и ги помолили да проводят утре няколко заптиета в черквата „Св. Димитрия“, за да запазят тишина. Те им се обрекли. А гръцкият владика през вечерта приготвил няколко момчета с ками, за в случай че започна да псаля по български, едни да ми вземат книгата, а други, в гюрултията, да ме промушат с ками. В туй време братята и братовчедите на Евтим Ранеников, като се научили за туй нещо, съставили и те една контра-дружина също с ками; а така също и Узун Христоман приготвил 5-6 души свои слуги. За всички тези приготовления ние нищо не знаехме; знаехме само, че ще дойдат заптиета, за да пазят тишина. Сутринта тръгнахме с всичката Раненикова фамилия за църква. На Узун Христоман столът беше до владишкия стол, и аз застанах до него; братя Раненикови и братовчедите им ме заобиколиха. Дойде време за апостола да се чете. Аз застанах до владишкия стол, а другото момче, което ще четеше гръцкия апостол, застана насред църквата. Аз започнах да чета по български, а то по гръцки, но Узун Христомановите слуги моментално му грабнаха апостола и то спре. Други се спуснаха да вземат моя апостол, но братя Раненикови ги отблъснаха със сила. Владиката започна отвътре да вика: „Какви хора сте вие, да не можете едно дете да свалите“, и започна да кълне; а те му отговарят на клетвите с клетви. И тъй се изчете с гюрултия апостолът, херувикото и достойно ест. На другата сутрин същото стана и в черквата „Св. Костадин“; апостолът чете Евтим Ранеников, а пък аз – другите черковни песни; владиката не дойде в черква, но се готвел да афоресва всички онези, които са помагали за българското четене и псалене.
Цели два дена прекарахме по визити и по събора като победители.
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.