Вечен чужденец
Той е толкова млад, че думите все още са му като нови. Денис Олегов търси значенията им, позволява си да ги променя, докато вижда света през неравната леща на болезнената младост. Това, което обичайно е аксиоматично, при него е поставено под въпрос, изследвано е до разпада на атома.
Той вярва в хората, каквито би трябвало да бъдат, и ги възпява такива, непознати в себе си. Това е нов тип класова поезия, която смесва едновременно всички конфликти - поколенчески, бунтовно-социални, верски. Денис Олегов търси истината в мрака, но не го опоетизира, а го приема като реалност, готова за промяна. - Силвия Недкова
"Вечен чужденец" е носител на награда за млади поети "Димитър Бояджиев"
Виж повече...
Вечен чужденец
Денис Олегов
Вечен чужденец
Аз нямам право на родина,
аз нямам право на отечество!
Един човек с невзрачно минало,
лишен от стадната ви нежност.
Не коленича на аудиенции,
не мразя „правилните“ хора,
не следвам модните тенденции,
защото пак ще съм виновен.
Осеян е атласът с черни точки:
гори ненавист в мрачна пролет.
Война е. Всекиго ще сочат:
„ противен е, опасен, болен“!
На срам прилича тази гордост –
да мачкаш „вражеския“ лагер.
Но вече свикнали са хората
да следват стъпките на стадото.
Аз съм избран и съм отхвърлен,
самотник със бодлив венец.
Избирам да избирам пътя си –
за всички вечен чужденец.
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.