Пазителят на златното ключе
Чети в библиотеката- Издател: Silviya Rankova
- Жанрове: Детска литература
- Преводач:
- Художник: , Александър Петков
- Страници: 30
„Пазителят на златното ключе“ е магическа приказка, богата на митологични създания от славянската митология, като змеят Аждая, домашният дух Кикимора, водния дракон Блотник, злата вещица Баба Яга, и други.
Сюжета разкрива героичните подвизи на смелият момък Яни, който се отравя на пътешествие, за да освободи майка си и приятелите си от магията на Баба Яга. Неговите стълкновения с митологичните чудовища, създават един мистичен свят, изпълнен с геройства и чудеса. Благодарение на постоянната подкрепа на неговите омагьосани приятели, Яни побеждава във всички свои битки. Успешното преминаване през всички изпитания, доказва, че той е достоен последовател на рода си и пазител на гората и нейните тайни.
В една омагьосана къщурка, скрита дълбоко във вековна гора, живеят могъщият магьосник Иван и неговият син Яни. Яни е пазител на гората и нейните обитатели, докато баща му се грижи и лекува всички нейни създания. Техният идиличен живот е нарушен, когато пакостливата Кикимора всява хаос в дома им. Откакто Баба Яга омагьосва жена му Елена, превръщайки я в кошута, магическите способности на Иван отслабват, и за него става все по-трудно да защитава дома им от нахлуванията на злия дух Кикимора.
Синът му Яни научава за възможнността да развали заклинанието на злата вещица и той се отправя на героично пътешествие. Неговите постоянни спътници- катерицата Йори, таралежа Бори и бухала Осуалд, допринасят за успеха му в едновременно комичните и героични битки с митологичните чудовища.
По време на пътуването си, Яни преминава през много изпитания, но неговата смелост и решителност остават непоклатими. В крайна сметка, той успява да събере всички необходими съставки за развалянето на магията, като драконови пера, косъм от брадата на водното чудовище и дори от самата Баба Яга, и се завръща у дома си.
Така неговият героизъм освобождават майка му и приятелите от злата магия на Баба Яга. Семейството им се събира отново, като този път е по-силно и сплотено от всякога. Историята учи малките читатели на преданост към семейството, приятелство и упоритост в постигане на поставени цели. Историята доказва, че семейството не винаги се определя от кръвта и родовите връзки, но и от любовта в сърцата ни.
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Някога, в една стара гора, в една, малка, омагьосана къщурка, живеели могъщият магьосник Иван и младият му син Яни.Яни бил пазител на гората и животните, както и на хората, които живеели наоколо. Всяка вечер, преди залез, младият момък обикалял из гората да наглежда горските й обитатели. И ако някое животно било ранено, той го занасял в дома им, където с баща си го лекували.Една вечер, когато се прибирал от обичайната си обиколка из гората, Яни дочул силен шум от падащи предмети, идващ от дома им. Вратата била леко открехната и той видял книги, билки и малки шишенца с отвари да се въртят из въздуха.Баща му тичал насам-натам след някого, изричайки заклинание.Кикимора, злият домашен дух, веднага се досетил той. Тя пак се била вмъкнала в дома им и правела пакости! Гърбавото създание с вид на стара жена, с кърпа на главата и заешки крака, подскачала от единия ъгъл до другия, хилела се злобно, и събаряла всичко по пътя си.
- Prohibere nunc! - извикал Яни на странен заклинателен език — „Спри веднага!“ – и летящите предмети веднага се сгромолили на земята.
Изненадана, Кикимора замръзнала за секунда, поклащайки се на заешките си крака. После изпискала силно и се стрелнала към ъгъла. Cкрила се бързо зад печката като оставила след себе си мокри стъпки по пода. От години тя се появявала и изчезвала и внасяла смут в живота на Иван и Яни, с единствената цел да разруши къщата им.
- Силата ми отслабва, сине, и става все по-трудно за мен да защитавам дома ни. – казал Иван. Скоро ще трябва да намериш всички необходими съставки за заклинанието, което ще освободи майка ти. Само така и аз ще възстановя силите си. – въздъхнал той.
Откакто злата вещица Баба Яга отнела магическите сили на жена му Елена, и я превърнала в кошута, силата на Иван отслабвала с всеки изминал ден. Той и Елена били големи лечители. Те поддържали баланса между доброто и злото, заедно способностите им били безкрайни. В продължение на много години приготвяли отвари по стари рецепти, предавани от поколения, и така помагали на хората и горските същества в нужда.
Вече се свечерявало и, както обикновено, Иван отишъл да свари пресен чай от горски плодове. Той подал малката чашка със сладък аромат на сина си и двамата се отправили към камината.
Яни доближил люлеещия си стол до камината, без да забележи, че той се поклащал странно. Момъкът тъкмо се настанил удобно и изведнъж усетил как нещо шавнало зад гърба му. Едно малко опашато създание скочило от стола и се стрелнало насам-натам из стаята. Беше Йори. Катеричката пъргаво скочила върху полицата на камината, изправила се на задните си крачета и потрепвайки с опашка се огледала наоколо.Яни се усмихнал на приятеля си, бръкнал в джоба си и извадил няколко орехчета. После бавно разтворил дланта си и ѝ предложил вкусните ядки. Йори скочил в скута му и грабнал един орех.
- Е, това вече е приятелско посрещане – казал Яни и подал още едно орехче на Йори.
Хрупайки припряно орехите, катерицата случайно изпуснала една ядка, и тя паднала право върху бодлите на таралежа Бори. Той през това време сладко дъвчел ябълка в краката на стола и развеселено погледнал нагоре.
- Ти винаги си бил щедър приятел – засмял се таралежът и продължил да мляска сочната ябълка.
Катерицата скочила на пода, тропнала с крак и го погледнала ядосано.
- Върни ми го веднага! – изфъфлил Йори с пълна уста и един орех се подал наполовина от устата му.
- Ами вземи си го сам, де… ако можеш, без да си убодеш лапите. – усмихнал се Бори.
Суматохата събудила совата, която до тогава тихо спяла в ъгъла. Тя долетяла и кацнала до тях, примигвайки бавно с големите си очи.
- Мм, какво вкусно орехче. Досега не съм опитвала такива ядки. - казала Азио и извадила забития орех от бодлите на Бори.
Йори се втренчил в нея с умоляващ поглед, докато в същото време нервно потропвал с крак, чакайки да си върне ореха.
- Ето… - казала совата и погледнала към катеричката закачливо. После й подала ядката с човката си. – Както казах, никога преди не съм опитвала орехи с…катерица… например. - засмяла се тя.
Йори грабнал ореха и бързо изтичал до другата страна на стаята, след което скочил върху шкафа до печката.
- Никога не се доверявай на пернати създания. – измърморила катеричката, тракайки със зъби от страх и подмятайки нервно опашката си насам-натам. След това обърнала гръб на всички и загризала ядките на спокойствие. Азио отлетяла обратно в ъгъла си и кротко продължила да наблюдава.
В стаята настанала тишина… но не за дълго.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.