Четири приказни истории от Яна Букова през визуалния прочит на Яна Левиева. Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна. Забележка: Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни. "Четири приказки, които изобщо не са предназначени за деца... Писателката минава по свой собствен път през странстващи приказни сюжети или съставя нови, но не ни предлага нито красота, нито утешение, камо ли изход. А направо ни шамаросва. При това, цели четири пъти. И ни се иска още. Читателят трябва да внимава за всяка дума в стремглавия й слог, но колкото и бдителен да е, безпокойството от неяснотата, от отвъдната логика на събитията остава. Остава и категоричността на финалите, при които се сблъскваме фронтално с нищото. Безмилостна работа – и в „Приказка за кучето, което винаги казвало истината” (в съавторство с поета Димитрис Аллос), и в „Приказка за царицата във високата кула”, и в „Приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си”, и в „Пръстен с камък от лед”... Тук има скрито винаги лице на владетел, там - сянка, изпъдена от тялото, или красив малък ковач – тази кратка черна книга, в плашещия дизайн на Яна Левиева, просто плаче да бъде прочетена от юнгианските аналитици заради везбата от символи, в която Букова е майстор. Символите ровичкат във вътрешностите ни. На финала кралицата ще каже: Нещо се случи, без да се е случило. Нещо разбрах, без да разбирам. Какво е това? Подарък?, ще я попита ковачът. И, наистина, подарък е да слушаме как Яна Букова разговаря безстрашно с най-страшните си сенки. И заедно бягат." Марин Бодаков Виж повече...