"Осмата книга на Силвия Чолева неочаквано е роман – след пет стихосбирки и две книги с есеистични фрагменти. Наистина, това не е роман с приключения, с бързо действие, което движи необикновени герои в напрегнати ситуации из екзотични места. В този смисъл можем да кажем, че книгата е извън доминиращите литературни настроения на нашето време, извън претенцията за масова публичност. Най-активното действие, което извършва нейната героиня, е да седи под асмата в двора на една селска къща с книга в ръка; най-далечното разстояние, което изминава, е между вчера и днес; най-голямото приключение е разглеждането на стари снимки. Повествователният ритъм е бавен, даже протяжен и повторителен – като сезоните на природата, с която се търси съзнателна аналогия; любителят на приключенски романи бързо ще се отегчи и ще замине на кино. Вместо това, обаче, текстът предлага друг вид пътешествие, което героинята му извършва, докато си седи у дома. Това е приключението да пътуваш из себе си, напред и назад във времето, наречено човешки живот, да издърпваш нишки от кълбото на сплетените спомени, да тъчеш образа на съдбата си." Милена Кирова, в. "Култура" "Не знае дали времето, което й остава, е достатъчно. Но желанието е по-силно от предпазливостта и тя загражда с възглавници оня ъгъл от голямото легло, сред който да се отдаде изцяло на мислите и да намери покой. В къщата времето има свой часовник, различен и бавен. Надява се никой да не я потърси.Неусетно заспива, унесена от подвиквания и гласове, далечни като света извън тази стая. Всичко започва отначало, като деня, който настъпва." Виж повече...