Двойникът на сатаната. Достоверен роман
- Издател: Лексикон (стар)
- Жанрове: Художествена литература , Романи и повести , Криминални
- Страници: 145
Прозрения на Андрей Луканов от последните му интервюта:
„Аз ще издържа. Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден." (юли 1992 г.)
„Толкова лъжа и мръсотия напластиха върху име то ми, че само моята кръв може да ги измие." (март 1996 г.)
„Навярно типичната българска склонност да се забива нож в гърба на онзи, който ти е направил добро, се проявява и в този случай" - това са думи на 40-ия премиер, изречени след свалянето на депутатския му имунитет, преди да бъде отведен на „Развигор".
Тази книга дава отговор на въпроса: кой и защо искаше Луканов мъртъв. Безпомощността и боксуването на следствието показват, че екзекуцията бе перфектно организирана.
Бойко Беленски е автор на десетки романи: „Бягство с обратен адрес", „Братята на Юда", „Мазохисти", „Адреналин"...
"Двойникът на сатаната" е поредната перла в поредицата достоверни романи („Недосегаемите", „Между апокалипсиса и ада" „Прегръдката на Совата"), разказващи за създаването на българската мафия, срастването й с държавата и противодействието на „Поразяващите мълнии".
Двойникът на сатаната. Достоверен роман
Бойко Беленски
Какво се е случило на 2 октомври 1996 г.,
според писателя Андрея Илиев?
„Бях облечен с огромни мръсни дънки, широко и дълго под коленете ми черно палто и мазен каскет, който опираше в ушите ми. В лявата ръка държах раздърпана ученическа чанта без закопчалки, а с дясната съсредоточено ровех в кофата за боклук.
Това бе в девет без шест минути.
Бившият излезе точно по разписание. Беше в тъмен костюм, черно пардесю и шал в пълен тон с него и белите коси. Намести очилата си и тръгна към подгряващата кола.
Хвърлих пръчката, с която ровех, и се насочих към него. Дясната ми ръка вече беше в чантата.
Очите ни се срещнаха. Той трепна, стори му се, че ме познава. Сигурно цял живот ме е сънувал… Спря, обърна се рязко и тръгна обратно към вратата.
С няколко скока го застигнах. Бях раздразнен. Защо?… Извадих пистолета със заглушител и стрелях в главата. После два пъти в лявата половина на гърба.
Трепна като ритнат, изохка и се срина, дращейки по стената. Приближих още две крачки и пуснах „контролен“ в главата.
Огледах се. Шофьорът бе излязъл наполовина от колата. Показах му пистолета в ръката си, той се връцна обратно и замря на волана.
Забързах към входа на жилищния блок отсреща. Качих се на площадката между първия и втория етаж и съблякох бързо клошарските дрехи. Хвърлих ги заедно с чантата с боклуците зад големите саксии. Запратих след тях и мазния каскет. Закопчах спортното яке до брадата си, нахлупих черната скиорска шапка ниско. Пистолета не го пуснах зад радиатора на парното, както бях решил. Натиках го в десния джоб“.
Според Ани Заркова:
„В 9,20 часа на 2 октомври 1996 г. народният представител от БСП и бивш министър-председател Андрей Луканов е застрелян пред дома му на ул. „Латинка“ № 15 в София. Това е първото убийство на депутат в нашата най-нова история.
Най-известният политик на прехода към демокрация е застрелян в гръб с четири куршума от 9-мм пистолет „Макаров“. Стрелбата е почти от упор, от 1,5-2 метра във взетия на прицел 58-годишен мъж. Луканов пада по очи… 9-милиметровото оръжие със заглушител, увито в черна брезентова торба, е намерено на 7 ноември сутринта зад решетките на парното във вход А на блок 86 на ул. „Димчо Дебелянов“…
Разстрелът става пред най-малко един свидетел. Стрелецът е видян и описан от бившия шофьор, а сега близък на семейството на убития депутат, който се е намирал на местопрестъплението. Основният свидетел на демонстративното убийство до края на ноември 1996 г. се намира под специална охрана, а името му се пази в тайна от съображения за неговата сигурност. В печата изтича само неговият прякор – Шиката.
Самият Луканов е бил другият човек, съзрял безследно изчезналия след злодеянието килър.
Авторът на „Двойникът на Сатаната“ ви предлага своята по-различна, разгърната и фактологически защитена, достоверна версия, която се надяваме да ви допадне.
От издателството
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.