Пейо Яворов (Петко Тотев Крачолов) (1878–1914) Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. През това време разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – в. „Дело”, в. „Свобода или смърт”, в. „Автономия”, в. „Илинден”. По-късно влиза в различни чети, с които многократно преминава границата на България и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Заживява в София и със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време – сп. „Мисъл”. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения”. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите наВитоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912). Обикновено в „В полите на Витоша” се търси отражението на трагическата любов на Яворов и Мина, на конфликта със семейството на еленския чорбаджия. Христофоров се отъждествява с образа на поета, а трагическото със самоубийството като че ли не оставя никакво място за колебания и други тълкувания. Трагедията, структурирана в пет действия е започната на 4 ноември 1910 г. и е завършена на 17 декември същата година. Непосредствено след завършване на текста авторът се залавя да го обработва и редактира. Втората преработка на ръкописа е завършена на 24 януари 1911 г., а при предаването на пиесата за печат през месец март, съществува и трети вариант, който представлява едно значително съкращение и сбиване на текста, особено чувствително в първите три действия.