Избрано. Александър Вутимски
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Българска класика , Поезия , Есеистика
- Страници: 68
Александър Вутимски е роден в Своге на 30.07.1919 г. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство е покосено от туберкулоза. През 1937 г. завършва I софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет и участва заедно с Ал. Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник "Праг", а по-късно и в литературния сборник "Жажда", но заболява от туберкулоза и след 1 година прекъсва учението си. Лекува се, но без резултат. През 1941 г. отива в санаториума в Сурдулица (Югославия), където и умира на 23.09.1943 г. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Неиздадени остават и 15 кратки есета, писани през периода 1941-1943 г. Смятан е за един от значимите, но недобре познати български поети. Творчеството му е посветено на града и любовта, теми, в които доминира едно различно за българската поезия носталгично-меланхолно светоусещане.
Виж повече...
Избрано. Александър Вутимски
Александър Вутимски
ПРОБУЖДАНЕ
Навън трептят и слънце, и лазур.
И вятърът - о, тоя топъл вятър -
облизва мокрите,
окъпани във свeтлина дървета
и блесналите, черни покриви
под чистото, бездънното небе.
- Шуми навън и слънце, и лазур.
Блестят избистрени стъклата.
Блестят стените в тихата ми стая.
А под стрехата разтревожени
цвърчат врабците под веселия вятър
деца играят с викове навън.
О, тоя топъл, неспокоен вятър!
Изплакнатите в слънце
просторни мокри улици!
Капчуците! -
Със тях се ражда пролетта в града.
О, пролет, пролет, колко много бодрост
и колко нови, неспокойни сили
ти вливаш във спокойното сърце!
от безтревожната си самота,
от тишината в ледената стая
ще тръгна, пролет - с вятъра и слънцето
надолу из измокрените улици.
Днес вярвам, вярвам в бъдещето на света!
И в свойто бъдеще, просторна пролет!
- И между тия бледни, мълчаливи хора,
които пълнят улицата с неспокойни стъпки,
със тия хора
обнадеждени - пак -
тревожна пролет, ще се боря!
Навън трептят и слънце, и лазур.
Дърветата блестят
и чистите стъкла
изпълват със лазурна светлина
разтворената ми, спокойна стая.
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.