Наследство

Някой беше казал, че единствено от живота не можеш да се отървеш жив.

Тази истина сега си припомняше неофициалният милионер Дечо Болярски, чувствайки, че идва краят на земните му дни. Нямаше мърдане, тук, върху огромната спалня, скоро щеше да угасне един живот. Един забележителен живот, изпълнен с велики дела.

Около леглото на бъдещия покойник чинно стояха тримата му синове.

Болярски пое дъх и даде знак на големия си син. Той се сниши до баща си:

– Приписвам ти цялото си недвижимо имущество: апартаментите в „Зона Б-5“ и „Младост 4“, както и вилите на морето и в планината.

Най-големият син целуна бащината десница, отстъпи крачка назад, а Болярски викна с ръка средния:

– Понеже си любител на високите скорости, оставям ти ладата, пежото и белия мерцедес... Както и целия си спестовен влог, за да имаш пари за бензин. 

– Златен ли е, тате? – попита младежът.

– Повече от златен... Вълшебен... Използвай го на място и ще надминеш баща си!

И след тия думи Дечо Болярски, легален магазинер и нелегален милионер, затвори очи.

Така е, от живота не можеш да се отървеш жив, но хубаво е, ако има кой да продължи делото ти.

Пристъпи и най-малкият. Toй беше любимецът на Болярски.

– На тебе, сине, оставям най-скъпото си... – прошепна старият човек и с трепереща ръка измъкна изпод възглавницата си една тежест за магазинерски кантар. Така нареченият кантар топуз, с каквито навремето нашите прадеди са зареждали черешовите си топове.