Кеносис е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. Кеносис е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. Кеносис е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо съединение. Това е изкуството за удържане на формата при все тягата, упражнявана от безсъбитийността – там където нищо не се случва, желанията са вцепенени и дори повторението не носи наслада; там където смъртта е глух инструмент и в нея не е останало нищо възвишено. Може да бъде наречено смирение, но не е. Подобно изтичане от себе си става бавно. И не напълно, и не окончателно. Откъдето и рискът от забавяне или забравяне, от преустановяване на прекъсването. Кеносис тогава е самото време, което не може да разпознае своя край и своя кръст. Все пак има нещо инфантилно в тази страст към самоограничаване и усмиряване, както си остава и нечовешкият импулс към уподобяване на горните редове. Кеносис е книга на празнотата. Камелия Спасова е родена на 24 април 1982 г. в София. Преподава антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по теория на литературата с научната книга „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012). От 2009 г. е редакторка и водеща броеве на „Литературен вестник“. Първата й стихосбирка „Парцел N: 17“ (ред. Г. Господинов, 2007) излиза с награда от конкурса за поезия „Веселин Ханчев“. Нейни стихотворения са преведени на английски, немски, руски, гръцки, турски, румънски, сръбски, датски, хърватски и италиански. Във Вила Валдберта край езерото Щарнберг тя открива достатъчно пуста земя, за да завърши „Кеносис“ – книга на празнотата. Виж повече...