„Свирепо настроение“ се появява през 1965 година, като още с излизането си предизвиква смут сред българската литературна критика, която не може да намери думите, за да определи какво представлява сборникът.

В текстовете се преплитат абсурдни истории, притчи, небивалици, съчетани с един особен поглед към дълбочината на човешката душа. През цялото време читателят усеща ироничната усмивка на писателя, скрита грижливо във всеки текст, изпълнен с хумор и дълбочина.

Героите в  сборника са най-разнообразни – от мистични същества, през изгубени в българското село скандинавци, една високомерна патица, вечната лисица, която се преструва на умряла, изгубени прасета, небеизвестният Гоца Герасков и още много, много образи, населяващи света на Радичков.

Голяма част от критиците по онова време заплюват книгата и определят „Свирепо настроение“ като пълен провал за още младия автор, когото до момента са сравнявали с Йовков и Елин Пелин.Има обаче и такива, които обръщат внимание, че това може би е един от най-важните сборници с разкази в българската литература.

Минават десетилетия преди критиката да определи „Свирепо настроение“ като книгата, която променя завинаги нашата литература.

Със „Свирепо настроение“ Йордан Радичков заявява едно напълно ново литературно присъствие. Историите, разделени на две части в книгата, си спечелват място в литературния канон с едно необикновено и неподражаемо присъствие и дълбочина. Сякаш и до днес никой не съумява да даде  точно определение на този забележителен свят.

Сред разказите читателите ще намерят мистичния Верблюд на Радичков, вечната история „Лебеди мои“, първия вариант на пиесата „Януари“ като разказ, както и едно от най-устойчивите словосъчетания в съвременния български език, запомнено и обикнато от редица поколения – „Мамка му и прасе!“