А като Азбука

Беше прекрасен летен ден. Двете малки момчета спаха дълбок сън. Слънчо обаче вече показваше първите си лъчи, за да събуди деня в това прекрасно утро.

Кутията с букви също спеше на перваза на прозореца в очакване на изгрева. Слънчевите лъчи ласкаво погалиха капака й. Усетила топлина, първата буквичка А побутна леко капака и подаде глава навън, за да се увери, че правилно е усетила присъствието на Слънцето. Прекрачи с двете си крачета навън и какво да види! Цветята я бяха изпреварили и вече поздравили Слънцето, разтваряйки своите пъстроцветни чашки.

— Добро утро, Слънчице! - побърза да поздрави буквичката А.

— Добро утро, Буквичке! - отвърна с радост Слънцето. - Какво си замислила да правиш днес? Като първа буква в азбуката вероятно

имаш някаква идея?

— Да, така е. Най-напред смятам да събудя моите приятели и да им предложа една игра.

— И каква игра си измислила?

— Ще им предложа да изберат други букви от нашата азбука, които, като прибавят към мен, да образуват дума.

— Това е чудесна идея, но ти имаш крачета, върху които си стъпила здраво, а много от буквите нямат такива.

— Да, помислила съм и за това. Разчитам на моите двама приятели и съм убедена, че заедно с тях ще намерим най-доброто решение.

— Е, добре тогава. Аз с интерес ще наблюдавам вашата игра и ти обещавам — от мен ще имате светлина.

— Благодаря ти, Слънчице! Да започваме тогава.

Буквичката А бавно се приближи до спящите момчета и леко ги погали по главата. Те сякаш само това и чакаха. Отвориха се два чифта очи — едните с цвета на небето, наричаха го Пуканчо, а другите — топли и меки, с цвят на тъмен мед, наричаха го Медун. Медун беше по-големият брат на Пуканчо. Ето защо той определяше правилата на игрите у дома, а Пуканчо попиваше всяка негова дума и жест.

— Добро утро, Буквичке! Не си ли подранила много днес? — поздравиха в един глас двете момчета.

— Добро утро, приятели мои! Денят вече започна. Вижте колко високо се е изкачило Слънцето. Мисля, че е време за игри.

— И какво си намислила днес? Твоите игри са винаги така забавни и поучителни.

— Като начало я ми кажете какво правите, когато се събудите?

— Изтягаме се силнооооооооооооо и гушкаме още веднъж възглавницата — побърза да каже Медун.

— Не, не, имам предвид, когато вече напуснете меката постеля.

— Мием си ръцете, зъбите и лицето — допълни Пуканчо.

— А с какво се миете?

— С вода, разбира се - единодушни бяха двамата малчугани.

— Добре! А знаете ли с кои други букви от нашата азбука изписваме думата вода?

— Разбира се. Това са буквите В, О и Д, а ти стоиш накрая.

— Да я направим тогава! Но аз и буквата Д стоим стабилно на земята, докато буквата О всеки момент ще се изтъркаля. Бихте ли й помогнали да стои права?

— С удоволствие — каза Медун. — Пуканчо, придържай я от едната страна, а аз ще я подпра от другата.

Момчетата пъргаво извадиха от кутията първо буквата В, до нея поставиха буквата О, придържайки я от двете й страни, Д-то стъпи стабилно на земята до тях и накрая гордо се изправи и буквата А. Така те изписаха думата ВОДА.

— Ако знаете само колко съм ви благодарна — каза буквичката О. — Без вашата помощ нямаше да се задържа дълго права, а зная, че съм необходима в тази дума. Вие сте добри момчета, щом помагате в нужда.

Развеселени от изказаната им благодарност за това, че са могли да бъдат полезни, двамата полетяха към банята. Там водата щеше да измие окончателно следите от съня. А буквичката А ги очакваше с нетърпение за следващата игра.

О, как обичаха тези деца водата! Двете малки коритца бяха напълнени завчас догоре, във водата плуваха играчки, водата пръскаше из цялата баня. Улисани в играта, децата съвсем забравиха за буквичката А. Ето защо тя им напомни за себе си.

— Хей, момчета! Приключвайте с водата, защото е време за закуска и за следващата ни игра. Каква храна предпочитате в този ранен час?

— Аз обичам попарата на деде! - категоричен беше Медун.

— А ти, Пуканчо, колебания ли имаш?

— И аз обичам попара като бате — отвърна малкото братче.

— Чудесно! Виждам, че мама знае какво оби-

чат нейните деца и от попарата ви вече се вдига пара. Каква добра и грижовна майка си имате вие! А вие добри деца ли сте?

— Аз мисля, че сме добри — отговори по-големият брат. — Помагаме си в игрите, прибираме си играчките в коша, возим се заедно на мотора, слушаме внимателно разказите на тати, който знае много и интересни неща. Е, понякога спорим и се борим, но сме добри деца - заключи Медун и прегърна през рамо малкия Пуканчо.

— А ти, Буквичке, добра ли си, как мислиш?

— Иска ли питане! Та вижте само в колко много думи съм полезна, защото съм гласна буква и много важна. Помагам на съгласните да образуват думички разни, като понякога участвам в тях по няколко пъти. Това е то да си добър — да бъдеш полезен, да помогнеш, когато можеш и с каквото можеш на някого. Защото добрината всеки я цени, всеки й благодари.