Какво се е случило на 2 октомври 1996 г.,
според писателя Андрея Илиев?

„Бях облечен с огромни мръсни дънки, широко и дълго под коленете ми черно палто и мазен каскет, който опираше в ушите ми. В лявата ръка държах раздърпана ученическа чанта без закопчалки, а с дясната съсредоточено ровех в кофата за боклук.

Това бе в девет без шест минути.

Бившият излезе точно по разписание. Беше в тъмен костюм, черно пардесю и шал в пълен тон с него и белите коси. Намести очилата си и тръгна към подгряващата кола.

Хвърлих пръчката, с която ровех, и се насочих към него. Дясната ми ръка вече беше в чантата.

Очите ни се срещнаха. Той трепна, стори му се, че ме познава. Сигурно цял живот ме е сънувал… Спря, обърна се рязко и тръгна обратно към вратата.

С няколко скока го застигнах. Бях раздразнен. Защо?… Извадих пистолета със заглушител и стрелях в главата. После два пъти в лявата половина на гърба.

Трепна като ритнат, изохка и се срина, дращейки по стената. Приближих още две крачки и пуснах „контролен“ в главата.

Огледах се. Шофьорът бе излязъл наполовина от колата. Показах му пистолета в ръката си, той се връцна обратно и замря на волана.

Забързах към входа на жилищния блок отсреща. Качих се на площадката между първия и втория етаж и съблякох бързо клошарските дрехи. Хвърлих ги заедно с чантата с боклуците зад големите саксии. Запратих след тях и мазния каскет. Закопчах спортното яке до брадата си, нахлупих черната скиорска шапка ниско. Пистолета не го пуснах зад радиатора на парното, както бях решил. Натиках го в десния джоб“.

Според Ани Заркова:

„В 9,20 часа на 2 октомври 1996 г. народният представител от БСП и бивш министър-председател Андрей Луканов е застрелян пред дома му на ул. „Латинка“ № 15 в София. Това е първото убийство на депутат в нашата най-нова история.

Най-известният политик на прехода към демокрация е застрелян в гръб с четири куршума от 9-мм пистолет „Макаров“. Стрелбата е почти от упор, от 1,5-2 метра във взетия на прицел 58-годишен мъж. Луканов пада по очи… 9-милиметровото оръжие със заглушител, увито в черна брезентова торба, е намерено на 7 ноември сутринта зад решетките на парното във вход А на блок 86 на ул. „Димчо Дебелянов“…

Разстрелът става пред най-малко един свидетел. Стрелецът е видян и описан от бившия шофьор, а сега близък на семейството на убития депутат, който се е намирал на местопрестъплението. Основният свидетел на демонстративното убийство до края на ноември 1996 г. се намира под специална охрана, а името му се пази в тайна от съображения за неговата сигурност. В печата изтича само неговият прякор – Шиката.

Самият Луканов е бил другият човек, съзрял безследно изчезналия след злодеянието килър.

Авторът на „Двойникът на Сатаната“ ви предлага своята по-различна, разгърната и фактологически защитена, достоверна версия, която се надяваме да ви допадне.

От издателството