Анабел е успяла жена, която провокира и се оставя да бъде провокирана. Тя се носи в живота с лекота. Но дали чувствата, които някога е заключила в лабиринта на душата си не са оставили отпечатъка си върху нея? Амстердам, Ван Гог, „Слънчогледите” са реперите по пътя към катарзиса на героинята. Ирина Папанчева, авторката на лиричната повест „Почти интимно”, в „Анабел” ни пренася в живота на млада жена минала през младежките си увлечения, любовта към живописта и баща си, за да стигне до административната кариера, която й дава власт над живота й, докато едно пътуване и няколко срещи я връщат към истинските за нея неща… Оригиналният подход на авторката личи в мостовете, прокарани между романовото действие и фактите от живота на Ван Гог. "Анабел" е уникално и увлекателно четиво. "... Романът е издържан в стилистиката на постмодерното писане, но за разлика от много други подобни четива, той не е фрагментарен и разпилян, а е подреден и комуникативен, притежава високо IQ, оттам и самочувствие. Той харесва краткостта, ключовите думи и експресията на директното съобщение, предпочита бързата размяна на реплики пред обстоятелствените определения, държи да стигне смисъла на нещата и затова му е необходима обратна връзка по същество. Откритостта и толерантността към другостта и чуждото мнение са му присъщи." Виолета Тончева, "Литературен вестник" Виж повече...