Измама

- Моля те, Румене, остави ме! Не мога! Уморена съм до смърт.

- Онова е било работа, нашето е удоволствие.

- Всичко ме боли. Четирима. Особено единият. Беше ненаситен.

- Шекспир ли?

- Откъде знаеш?

- Мога ли да те изпратя при мъже за цялата нощ, без да знам нищо за тях?

Трогната от неговата загриженост, Гергана се отпусна в леглото.

- Държиш се като дърво! - укори я Румен.

- Извинявай! - почти проплака тя. - Уж се бяха събра­ли да играят бридж, а сякаш участваха в световно по секс. Не ме оставиха цялата нощ.

- А питаш ли се как издържам аз? През деня пренасям тонове пясък, а нощем мия купища чинии. Но щом те ви­дя, веднага те пожелавам. Хайде, отпусни се!

Макар Румен да беше единственият мъж, с когото се­ксът беше истински, този път тя му приложи една хватка, която й бе показала стара проститутка. Той се възбуди и само след няколко минути се дръпна от нея.

За щастие Румен не чу облекчителната й въздишка - цялото му внимание беше в огледалото. Старателно се об­лече, закопча ризата, сложи връзката, отдели доста вре­ме за косата си и чак като пое към вратата, страдалчески изрече:

- Тръгвам. Чака ме чака цял камион пясък.

Жалост изкриви лицето на Гергана. Надигна се с усилие.

- Ще дойда да ти помогна.

- Не си го и помисляй! Аз съм мъжът, тежката работа се пада на мене. Заспивай! Довечера трябва да си бодра. Ще мина да те взема.

Най-неочаквано той пристигна малко преди обяд. На­ложи се да я разтърси грубо, за да я събуди.

- Яви се клиент. Художник! Много готин пич. Имал спешна поръчка, иска една свирка да се тонизира и вдъх­нови. - Румен се напрегна и вдигна Гергана на крака. - Об­личай се бързо!

- О не! - проплака Гергана. - Скапана съм, моля те, ос­тави ме!

През заспалия й мозък пробягна някакво мъгляво недоумение.

- Целта, която гоним, оправдава всичките ни мъки и усилия - набиваше в главата й Румен, докато я измъква­ше от леглото.

- Не се ли събраха най-сетне тези пари? - изстена Гергана.

- Пари се събират с работа, Гери. Нима на мен ми е по-леко, но никога не се оплаквам.

Мъглявото недоумение изведнъж просветля. Румен из­глеждаше точно така, както бе излязъл сутринта оттук. Ма­кар да й бе обяснил, че работи с дебели ръкавици, тя впи очи в чистите му, гладки ръце. После вдигна очи към глава­та му. Как си бе запазил прическата, която — тя си спомни съвсем ясно - бе гласил доста дълго пред огледалото? Умора­та не й позволи да разгадава. Прозя се и понечи да се про­сне отново в леглото. Ала той я дръпна силно към себе си.

- Зайче, не предавай голямата ни цел. До есента тряб­ва да сме в Англия.

- Вече никъде не ми се ходи - Гергана се прозя шумно. - Предпочитам да се върна в Русе.

- И какво ще кажеш на вашите? Напуснах института, за да се чукам за пари.

- Съжалявам...

- Аз би трябвало да съжалявам, че поех отговорността да те направя щастлива - засегна се Румен. - Щом се отказ­ваш от нашата цел, върни се в института, завърши и жи­вей с мижавата си заплата. Без мене!

- Ти каза, че до началото на лятото ще сме събрали па­рите, а вече е есен. Сега трябваше да сме в Лондон.

- Съобщиха ми, че таксата за откриване на фирма е значително повишена. Ако искаш по-скоро да сме там, не изпускай всеки лев, който ти се предлага. Мисли за краси­вата къща, която ще си купим в Лондон, и за трите деца, които ще имаме.

Навикът да му вярва и да му се подчинява победи не­удържимото й влечение към леглото. Румен беше Първата й любов. Голямата! Ходеха още от гимназията. Той завър­ши преди нея, замина да следва в София, когато тя прис­тигна, любовта й пламна още по-бурно - момчето от Русе се бе превърнало в представителен мъж с връзки и с държа­не на истински столичанин. Беше й приятно, чувстваше се спокойна и горда да бъде ръководена и закриляна от него.

След десетина минути беше готова. На улицата спря силно уплашена. Колата на Румен не се виждаше никъде.

- Откраднали са я - едва прошепна.

Румен прихна, хвана я през кръста и почти я довлече до червено ауди.

- Харесва ли ти? - самодоволно попита той.

Споменът за прекараната нощ с ненаситния Шекспир с кръгли очила и дебели тлъстини по тялото изтръгна горчив вопъл от устата й. Румен обгърна раменете й, привлече я към себе си. Надникна в очите й, а когато заговори, тонът му бе като на възрастен към дете:

- Гери, скъпа, с онази бричка нямаме никаква тежест пред баровците. А от тази лимузина ще слизаш като кра­лица. Поне двойно ще вдигна цената ти, за да съберем по- бързо проклетите пари.

Ателието на художника се намираше на последния етаж на висок блок. Румен я остави в коридора, влезе сам, а като се върна, я предупреди:

- Особняк е, не му обръщай внимание. Ще те чакам от­среща в кафенето.

Художникът я отблъсна от пръв поглед. Беше слаб, из­пит, всичко по него висеше като дрипи върху закачалка - рядката му безцветна коса стигаше до раменете, халатът, макар и пристегнат в талията, се увиваше около кокалес­тата му фигура. Най-неприятно беше усещането за нечистоплътност - Гергана неволно се потресе.

- Значи ти заместваш Албена? - попита той, измервай­ки я подозрително.

Гергана кимна, макар да нямаше представа за коя Ал­бена става дума. Някъде откъм дъното на огромната стая проехтя телефонен звън.

- Никакво надничане в статива, никакво бърникане в ателието! - заповяда й мъжът. - Мразя промените, Роко трябваше да ме предупреди по-рано - промърмори той, преди да изчезне зад купчина рамки.

Гергана повдигна вяло рамене. Не познаваше и споме­натия Роко. Само мисълта за Румен и тяхното бъдеще я при­нуди да се съблече. Копнееше час по-скоро да се махне от­тук. Внезапно се заслуша във възбудения глас на клиента си.

- Инфаркт? Това е невъзможно! Вчера Шекспир беше при мен. Покани ме на бридж във вилата си. ...Съжалявам, че му отказах... Веднага идвам.