Мъжемразката. Тринайсет лица на дявола в нас
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Криминални , Разкази и новели
- Страници: 222
Сборник от тринайсет любопитни разказа за престъпления, извършени заради любов, пари, кариера, омраза, поругана чест, обида и още толкова коварни изкушения на дявола, който се крие вътре в нас. Шокиращите сюжети разкриват пред читателя тъмните подмоли на човешката душа в условията на едно порочно и неморално общество. В търсене на отговора на въпроса „Къде е щастието?”, всяка от историите е своеобразно изследване на оцеляването и проникване в душата на съвременния човек.
Наричат я „Живата съвест на времето” заради куража й да навлиза в най-взривоопасните зони на обществото, за да опише събитията и хората такива, каквито са. Определят творчеството й като своеобразен летопис на прехода, защото повечето й книги са посветени на отделни етапи от това бурно време в нашата история. Читателите разпознават в героите на Петрунова действащите в момента играчи на обществената сцена. Виждат различните лица на властта, запознават се с задкулисните игри на политиците. Надникват и в мистериозния свят на ъндърграунда, където престъплението е нормалната форма на съществуване. Безкомпромисна, към всички прояви на безчестието и лъжеморала, тя се утвърди като градивен критик на политиката и поведението на управляващите и на управляваните.
Известна е като „Българската Агата Кристи”, защото повечето от творбите й са с криминален сюжет. За разлика от именитата англичанка, тя използва увличащата криминална интрига, за да разкрие най-сериозните политически, икономически, нравствени и социални проблеми на времето. Особено важни, за нея са причините, които превръщат човека в престъпник. Чрез героите си тя прониква дълбоко в психиката на съвременния човек, а чрез действието показва язвите на обществото. С право мнозина критици я слагат сред авторите, превърнали криминалния роман в сериозна литература.
Виж повече...
Мъжемразката. Тринайсет лица на дявола в нас
Донка Петрунова
Измама
- Моля те, Румене, остави ме! Не мога! Уморена съм до смърт.
- Онова е било работа, нашето е удоволствие.
- Всичко ме боли. Четирима. Особено единият. Беше ненаситен.
- Шекспир ли?
- Откъде знаеш?
- Мога ли да те изпратя при мъже за цялата нощ, без да знам нищо за тях?
Трогната от неговата загриженост, Гергана се отпусна в леглото.
- Държиш се като дърво! - укори я Румен.
- Извинявай! - почти проплака тя. - Уж се бяха събрали да играят бридж, а сякаш участваха в световно по секс. Не ме оставиха цялата нощ.
- А питаш ли се как издържам аз? През деня пренасям тонове пясък, а нощем мия купища чинии. Но щом те видя, веднага те пожелавам. Хайде, отпусни се!
Макар Румен да беше единственият мъж, с когото сексът беше истински, този път тя му приложи една хватка, която й бе показала стара проститутка. Той се възбуди и само след няколко минути се дръпна от нея.
За щастие Румен не чу облекчителната й въздишка - цялото му внимание беше в огледалото. Старателно се облече, закопча ризата, сложи връзката, отдели доста време за косата си и чак като пое към вратата, страдалчески изрече:
- Тръгвам. Чака ме чака цял камион пясък.
Жалост изкриви лицето на Гергана. Надигна се с усилие.
- Ще дойда да ти помогна.
- Не си го и помисляй! Аз съм мъжът, тежката работа се пада на мене. Заспивай! Довечера трябва да си бодра. Ще мина да те взема.
Най-неочаквано той пристигна малко преди обяд. Наложи се да я разтърси грубо, за да я събуди.
- Яви се клиент. Художник! Много готин пич. Имал спешна поръчка, иска една свирка да се тонизира и вдъхнови. - Румен се напрегна и вдигна Гергана на крака. - Обличай се бързо!
- О не! - проплака Гергана. - Скапана съм, моля те, остави ме!
През заспалия й мозък пробягна някакво мъгляво недоумение.
- Целта, която гоним, оправдава всичките ни мъки и усилия - набиваше в главата й Румен, докато я измъкваше от леглото.
- Не се ли събраха най-сетне тези пари? - изстена Гергана.
- Пари се събират с работа, Гери. Нима на мен ми е по-леко, но никога не се оплаквам.
Мъглявото недоумение изведнъж просветля. Румен изглеждаше точно така, както бе излязъл сутринта оттук. Макар да й бе обяснил, че работи с дебели ръкавици, тя впи очи в чистите му, гладки ръце. После вдигна очи към главата му. Как си бе запазил прическата, която — тя си спомни съвсем ясно - бе гласил доста дълго пред огледалото? Умората не й позволи да разгадава. Прозя се и понечи да се просне отново в леглото. Ала той я дръпна силно към себе си.
- Зайче, не предавай голямата ни цел. До есента трябва да сме в Англия.
- Вече никъде не ми се ходи - Гергана се прозя шумно. - Предпочитам да се върна в Русе.
- И какво ще кажеш на вашите? Напуснах института, за да се чукам за пари.
- Съжалявам...
- Аз би трябвало да съжалявам, че поех отговорността да те направя щастлива - засегна се Румен. - Щом се отказваш от нашата цел, върни се в института, завърши и живей с мижавата си заплата. Без мене!
- Ти каза, че до началото на лятото ще сме събрали парите, а вече е есен. Сега трябваше да сме в Лондон.
- Съобщиха ми, че таксата за откриване на фирма е значително повишена. Ако искаш по-скоро да сме там, не изпускай всеки лев, който ти се предлага. Мисли за красивата къща, която ще си купим в Лондон, и за трите деца, които ще имаме.
Навикът да му вярва и да му се подчинява победи неудържимото й влечение към леглото. Румен беше Първата й любов. Голямата! Ходеха още от гимназията. Той завърши преди нея, замина да следва в София, когато тя пристигна, любовта й пламна още по-бурно - момчето от Русе се бе превърнало в представителен мъж с връзки и с държане на истински столичанин. Беше й приятно, чувстваше се спокойна и горда да бъде ръководена и закриляна от него.
След десетина минути беше готова. На улицата спря силно уплашена. Колата на Румен не се виждаше никъде.
- Откраднали са я - едва прошепна.
Румен прихна, хвана я през кръста и почти я довлече до червено ауди.
- Харесва ли ти? - самодоволно попита той.
Споменът за прекараната нощ с ненаситния Шекспир с кръгли очила и дебели тлъстини по тялото изтръгна горчив вопъл от устата й. Румен обгърна раменете й, привлече я към себе си. Надникна в очите й, а когато заговори, тонът му бе като на възрастен към дете:
- Гери, скъпа, с онази бричка нямаме никаква тежест пред баровците. А от тази лимузина ще слизаш като кралица. Поне двойно ще вдигна цената ти, за да съберем по- бързо проклетите пари.
Ателието на художника се намираше на последния етаж на висок блок. Румен я остави в коридора, влезе сам, а като се върна, я предупреди:
- Особняк е, не му обръщай внимание. Ще те чакам отсреща в кафенето.
Художникът я отблъсна от пръв поглед. Беше слаб, изпит, всичко по него висеше като дрипи върху закачалка - рядката му безцветна коса стигаше до раменете, халатът, макар и пристегнат в талията, се увиваше около кокалестата му фигура. Най-неприятно беше усещането за нечистоплътност - Гергана неволно се потресе.
- Значи ти заместваш Албена? - попита той, измервайки я подозрително.
Гергана кимна, макар да нямаше представа за коя Албена става дума. Някъде откъм дъното на огромната стая проехтя телефонен звън.
- Никакво надничане в статива, никакво бърникане в ателието! - заповяда й мъжът. - Мразя промените, Роко трябваше да ме предупреди по-рано - промърмори той, преди да изчезне зад купчина рамки.
Гергана повдигна вяло рамене. Не познаваше и споменатия Роко. Само мисълта за Румен и тяхното бъдеще я принуди да се съблече. Копнееше час по-скоро да се махне оттук. Внезапно се заслуша във възбудения глас на клиента си.
- Инфаркт? Това е невъзможно! Вчера Шекспир беше при мен. Покани ме на бридж във вилата си. ...Съжалявам, че му отказах... Веднага идвам.
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.