Разкази по България
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза
- Страници: 200
Това е една весела книга. От един различен Христо Стоянов. Свикналите с агресивния му стил от "Скрития живот на една помакиня" и "Копелето - евангелие от Юда", изненадани после със затрогващия и нежен разказ в "Аз, доносчика" ще открият в тези "Разкази по България" надничащ с ирония иззад думите нов Христо Стоянов. Христо Стоянов, който като че ли поименно познава не само тези, които описва, но и тези, за които пише. Защото в тези весели на пръв поглед разкази не е чудно да откриеш и себе си... И ако авторът им е искал да постигне това след прочитането на книгата не остава нищо друго освен да възкликнеш: "Откъде се познаваме с него?..."
Виж повече...
Разкази по България
Христо Стоянов
ИТАЛИЯ
Теди е пъклен човек.
Само един пъклен човек може да направи нещо такова през пролетта на 2009 год.
То ако беше 2008 или 2010 год. такова нещо да има да взема Теди, да ми направи. Ама през 2009 год. пъклените планове се сбъдват.
И аз, дето навсякъде тръбя, че обичам България и само България и друго освен България няма да обикна, взех, че се влюбих в Италия.
И всичко това – заради Теди Москов.
В този смисъл вина за моята предадена национална любов носи Теди, което значи, че го обвинявам направо в национално предателство.
То, аслъ, един бях останал, дето да обича България, ама сега разбирам как е изчезнала цивилизацията на маите.
Сигурно са си имали маите Теди Москов някакъв и той извел извън пределите на тяхната държава последния обичащ я май...
От тогава маите от април нахълтват направо в юни и май в техния календар няма.
На това му викат самозабрава.
До такава степен да се самозабравиш, че да изтървеш цял месец от календара.
За всичко това носи вина техният Теди Москов.
До такава степен се самозабравих като българин покрай Теди, че започнах да пълня пространството на задните седалки в митичното му субару с празни шишета, хартийки и така нататък боклуци, само и само да не ги изхвърля по италианските улици и да си помислят тия италианци, че съм българин.
И това, ако не е национално предателство...
Българин да не си хвърли фаса на улицата, мазната хартия от баницата, пластмасовото шише от минерална вода или каквото и да е там отпадъчно – да се изсекне звучно насред „Витошка” примерно и сополът му да се изпльока на тротоара един такъв зеленясал от чакане, защото собственикът му не го е направил в тоалетната вкъщи и е чакал да излезе на „Витошка”, за да извърши звучно тази хигиенизация на синусите си – та, ако не направиш нещо такова, ти си национален предател вече и не любиш нищо българско и родно.
Ето, това не го направих в Италия и вина има Теди Москов...
Първото ми национално предателство, което извърших, е да направя така, че италианците да не ме посочат с пръст и да кажат: „Ето, това е българин” секнейки се на воля пред „Миланската скала” примерно, докато Леонардо да Винчи се снима с мен.
Разглеждайки Италия даже ми стана тъжно и обвинително, дето Аспарух не е бил малко по-амбициозен и не е продължил до Италия, която тогава не я имало. При това положение сега нямаше да ми се налага да извършвам национални предателства на всяка крачка и да прикривам българския си произход. Също така нямаше да харчим толкова пари за газ и бензин, щото по рождение щяхме да си гледаме Италия.
Ама като си помисля какво щяхме да направим с Италия – лошо ми става.
Първо, италианците, ако бяха българи, щяха да имат една Боянска църква и да си се гордеят на воля с нея. Нямаше да имат Микеланджело, Ботичели, Леонардо да Винчи... Вместо тях щяха да си имат обаче Светлин Русев...
Светлин Русев щеше да им изрисува Сикстинската капела, църквите в Асизи, щеше да им направи всички мозайки във Венеция...
С гордост се изпълних, когато в „Сан Миниато ал Монте” във Флоренция видях върху стенописите как Кирил и Методий са се упражнявали на кирилица и са обяснявали на света, че Кирил + Пенка = ЛюбоФ”. Даже пишеше „Мето да го духа” – вероятно е послание от Кирил до брат му Методий във връзка с някакви наследствени земи край Солун...
Само като си помисли човек от какво щяхме да лишим света ако Аспарух беше малко по-амбициозен – лошо ми става.
Защото Италия е това, което е, само по една единствена причина – появил се е един народ на определено място и в определено време... И не е бил български този нaрод...
Ако на това място по това време се беше появил българският народ...
Дали щяхме да направим от Италия това, което италианците са направили от нея?...
Не че те не ядат чесън и жабешки бутчета, не че не пият своите ракии от техния си цар Киро...
Ама като се замислиш как ни върви само – единият Киро ни измисля азбуката, другият ни прави ментетата... А и двамата със съмнителен български произход – единият от Солун, другият – от Катуница...
Нали и азбуката ни се опита един български президент да я изкара менте и да ни върне нейният първообраз – латиницата.
Латиницата може и да ни я върнат, но изгубените 1300 години никой не може да ни върне. Защото каквото и да правим, каквито и герои да си измисляме – никой не може да ни върне загубеното време. Защото си е чиста загуба на време от този български народ да направиш нация.
И византийци се опитаха да направят от нас нация, че и турците...
Страшното е, че нас ни спасява като народ във вековете не някаква измислена гордост или инат, не вярата в християнството – не... Спасява ни робството.
Защото попадаме в уредени държавности – иначе ние се самоизяждаме непрекъснато.
И византийската, и отоманската държавности са имали интерес от нас.
Не би съществувала отоманската империя, ако нямаше такава перфектна рая, която си плаща данъците и с възторг пъшка.
Ние сме пъшкащ народ – пъшкаме под робство, пъшкаме и под свобода. Ние обичаме да пъшкаме. Нямаме ли под какво да пъшкаме се качваме един връз друг и пак почваме да пъшкаме.
Да е жива и здрава отоманското данъчна система, която ни съхранява през вековете. Отоманската данъчна система се намесва дори в религиозните дела и позволява да си обособим епархия, да си вкопаем църкви в земята, че да ни съхранят като рая. Защото вече сме взели ориенталския такт в музиката, потурите и елеците, фесовете сме нахлупвали вече. В някои писма до Високата порта дори се пише: „Ваше Височество, аз приех исляма и сам се обрязах”...
Защото мюсюлманинът не плаща данъци...
А няма ли кой да плаща данъци – няма държава.
И турците почват да ни спасяват от самите нас.
Турците ни спасяват от робство – щото ние сме си го харесвали и с удоволствие сме пъшкали под него.
Сега пъшкаме под свободата.
А аз пъшкам, че съм в Италия.
Заради това, Теди, искам следващия път да отидем във Франция.
Там не съм пъшкал още...
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.