Седнал в стария, дървен трон със седемте възглавници от вълча кожа, царят държеше главата си отметната назад. Брадичката му стърчеше, гледаше изпод полуспуснати клепки. От лявата му страна стояха стражници, а от дясната съветниците, придворните, хранениците и следяха лицето и ръцете му, за да отгатнат в какво настроение е.
Архиепископът влезе в тронната зала и застана лице в лице с повелителя на Велика България. Единствен той можеше да се изправи пред владетеля като равен. Притисна десницата до гърдите, в гънките на дрехата, и направи дълбок поклон.
- Велики царю, да бъде волята ти! - старческият му глас прозвуча немощно.
Царят сведе глава и не го гледаше както другите изпод вежди. Даде му знак с ръка да се изправи. Слезе по стъпалата и пристъпи към отеца. Целуна му ръка с такова страхопочитание, сякаш целуваше ръката на самия Бог. Епископът мигом целуна неговата. Винаги спазваха този ритуал, с което засвидетелстваха, че всяка власт иде свише и всеки владетел e длъжен да бъде смирен пред необятната небесна сила.
Епископът впери поглед в царя в очакване на повелята му. Ала великият владетел не бързаше и колкото и кратко да бе това мълчание, то се стори на всички по-дълго от всякога.
Лицето на владетеля бе тъмно като цвета на трона, а времето, прекарано на него, сякаш го бе издялало с длето като непроницаема маска.
- Дайте ми сребърниците! - повели той.
Главният протокелиот веднага му поднесе малко ковчеже. Царят го разтвори и в него блеснаха пет сребърни огърлия във форма на кръгли плочки, сякаш монети, изсечени в една монетарница. Очите на царя светнаха изпод клепачите и в гласа му отзвуча далечен шум на желязо:
- Светли отче, повелих на логотета да поръча на най-добрия техничар в Константинопол тези огърлия. На тях се виждат два знака - кръст и омега. Волята ми е да се предават от баща на най-достойния син, докато не се възнесе духът на последния наследник на царския род.
Тъмна сянка премина през лицето на владетеля, продължи с пророческа грижливост:
- На царския престол все някога ще седне човек, който няма да е от Асеневата династия, но ти благослови моите потомци, които ще носят тези отличителни плочки. България ще има славни дни, но и такива, когато ще е на колене. Освети ги, отче, и нека с твоята молитва и чрез тези огърлия моите потомци да бъдат докоснати от Бога. В най-тежките и решителни времена за страната нека притежателите им да бъдат благословени да погледнат отстрани себе си и житейските вълни, що ни носят и заливат. Помоли се моите богоизбрани потомци да са способни да излязат от зеления мрак на морето, нека се плиска в краката им. Помоли се на Изначалния да ги постави на най-подходящото място и в най-точното време там, където България ще има нужда от тях. Нека кръстът да им напомня, че трябва да свеждат чело пред Бога, а омегата, която изразява безкрая, че е поличба за България, да я има, докато свят светува.
Отецът бе уведомен, че царят го е повикал, за да изнесе служба, и носеше със себе си Свещената книга. Обърна се на изток, прекръсти се, прекръсти и нея и с тих глас започна да реди молитвата си, знаейки, че когато тя е гореща, Господ чува и тихо, и скришно.
През вековете огърлията се предаваха от бащи на синове. Някои от наследниците на Асеневата династия забегнаха по чужди царства, но три от плочките останаха в земите, на които още от времето на Аспарух са живели българи.
Слънцето се показа иззад възвишенията на анадолския бряг и огря отсрещния Стамбул. През булото на сутрешните изпарения трепкаше помпозният „Долмабахче“, а отражението на слънчевите лъчи от кристалните стъкла на прозорците и от златните орнаменти по фасадата наподобяваха огнени пламъци. На юг, вдясно от възвишенията на Бе- шикташ, горите на Илдъза грееха в злачна свежест.
Таха Ниджеп сложи тютюн в чибука, запали го и бърчейки вежди, започна да смуче. Когато застанеше на терасата в конака си в Кузгунджук, се чувстваше някак възвишено и надпоставено, защото оттук най-осезаемо усещаше силата на богатството и властта си и през тях гледашe на света. Неговите съвети имаха влияние над великия везир, над султана и така участваше в процеси, свързани с огромни средства и със съдбите на стотици хиляди хора. Днес му предстоеше поредна среща с великия везир. Щяха да говорят за възникналите напрежения в някои от далечните територии, които разяждаха сигурността на империята. Петнадесетгодишната му длъжност като валия на Ерзурум го изкачи високо по стълбата на държавната йерархия. Службата в размирните арменски територии султанът оцени като успешна. После няколко години бе съветник по въпросите, свързани с областите, населени с арменско население. След като министърът стана везир, Таха зае неговото място. Притежаваше над дузина дюкяни на главния пазар, които ги бе отдал под сайбия[1], и за петнадесетте години, докато бе в Ерзурум, от кирията[2] се бе събрала голяма сума. С нея разшири и украси вилата си в Кузгунджук и я превърна в основно жилище. Сред съседите му нямаше много турци, в този квартал живееха предимно евреи. Преди те наричаха къщата му „чифлика на Таха“, а след като я дострои, започнаха да я наричат „конака“. Докато бе в Ерзурум, преживяваше моменти, в които се чувстваше като изгнаник. От всичко родно най-много му липсваше тази великолепна гледка. Още там реши, че ако доживее завръщането си в родния град, ще дочака края си в чифлика в Кузгунджук. Градината му наподобяваше обширна тераса над Босфора с розови храсти, горички от кедри, пинии, а из цялата тази богата флора се извиваха и се пресичаха белокаменни пътеки. Тук-там като огромни зелени пламъци се издигаха вековни кипариси. В централната част на градината се плискаше вода от мраморни водоскоци. По каменна стълба можеше да се слезе до водите на Пролива, а съвсем наблизо се намираше кеят, на който се полюшваше бързият му каик.
Дълго бе мечтал как ще построи прекрасна къща и до- като наблюдаваше и наставляваше изграждането и разкрасяването и, бе изцяло отдаден и вгледан в тази мечта. После усещането избледня и отрезнялото му от временното опиянение сърце се помрачи от старата душевна рана. Временно я бе забравил. Притежаваше и пари, и власт, а усещането, че не му носят щастие, бе по-силно от всякога.
Таха имаше две жени, двама синове, шест дъщери и две внучета. Изпитваше особена слабост към по-големия си син Самет. Колкото малкият му син бе ощетен по природа, толкова Самет бе надарен с ум и сърце, но не и с наследник. Седем години жена му не можа да роди. Взе втора, а преди две години и трета, но нито една не можа да зачене. Разкри се неприятната истина, че причината е в сина му и дори да увеличи харема си на тридесет жени, свое дете нямаше да има.
Мислейки за отделни детайли от доклада, но подсъзнателно за Самет, го осени мисъл, която като електрическа дъга успя да ги съедини. Прозря идея как да се попълни празнотата в семейството на Самет, а това щеше да е от голяма полза за турската империя. Ако успееше да убеди везира, синът му щеше да играе значителна роля във важно държавно дело. До срещата с везира оставаха няколко часа, през които щеше да подготви най-подходящите слова, за да изложи доводите.
Времето до тръгване измина неусетно, както и всеки друг път, когато се вглъбяваше в дълбока мисъл. Адютантът му се бе погрижил да подготви бързоходния каик и обслужващите го моряци, така че веднага след като Таха се качи в лодката, здравите гребци опънаха веслата и тя започна да се плъзга по повърхността на разлюлените води. Броят на гребците зависеше от сана на притежателя на каика. Обичайно бяха по двама, четирима или най-много шестима. Таха имаше разрешение от султана за цели дванадесет. Това бе символ на власт и могъщество, даден от най-висока инстанция, с който да впечатлява и доминира над останалите участници в мореплаването. До- като лодката се носеше, Таха обмисляше окрилилата го идея и докато задълбаваше в конкретните детайли, изникваха нови възможности. Заедно с това преценяваше всяка стъпка по осъществяването и, защото великият везир можеше да му зададе въпроси или да възрази за нещо. Гледаше съсредоточено някъде в далечината, но нищо не виждаше и не го вълнуваха хълмовете на Стамбул с дворците, куполите и стотиците минарета или гигантският мост Каракьой[3], под който преминаваха корабите с пронизително пищящи сирени.
Като наближи брега, каикът се шмугна между закотвените мауни и гемии и стигна брега. Адютантът помаха към един от чакащите файтони на пристанището. След минути Таха се намираше пред садразамството[4] и заизкачва мраморното стълбище.
- Вай, вай, слава на Всевишния, винаги ми е драго да те видя - възкликна великият везир Кибрисли Мехмед паша[5], като видя Таха на вратата на одаята. Разтвори ръце и го прие в здрава мъжка прегръдка. Когато везирът бе министър, Таха бе дясната му ръка. Всеотдайността на Таха в съвместната им работа бе от голяма полза за издигането на великия везир. Това предопредели техните сърдечни, приятелски отношения доста отдавна.
- Как се чувстваш във Високата порта? Какво е усещането да си първи министър[6]?
- Знаеш, че това място е много ветровито и не се знае кога ще те отвее, ой, ой.
Таха наистина знаеше много добре това. За последните десет години султанът бе назначил и уволнил петнадесет везири. Някои изтърпяваше едва няколко месеца и никой не успяваше да се задържи повече от година-две. И понеже хората, притежаващи качества за този пост не бяха много, едни и същи ставаха велики везири за втори, трети, а някои и за четвърти път. Емин паша изпълняваше длъжността на велик везир за трети път.
- Сурови са времената, в които живеем - каза Таха. - Сурови са и решенията на султана, наш баща и сянка Божия на земята.
- Така е, така е - отговори му Мехмед, - виждам, носиш ми доклада. Ще го прочета внимателно, но искам да чуя твоето мнение за най-важното, за това, на което особено държиш. Ние много сме обсъждали, разсъждавали по тези въпроси. Сигурен съм, че последните събития са дали основание за някои нови идеи и решения.
- Наистина новите реалности изискват и нов подход - каза Таха, като подаде доклада на везира. - Ние в министерството разгледахме много обстойно причините за породилите се напрежения. Можеха да се предотвратят. Най-лошото е, че са провокирани от наши действия и решения, с които нищо съществено не печелим, а нанесените вреди са огромни. Управлението по места куца, но не можем нито да обвиняваме нашите валии, нито да им дадем конкретни правила за тяхната работа. Те са ни верни. Сигурно има някои, които вземат рушвети, но повечето са свестни. Друго е по-важно. Нашите валии мислят и управляват като турци, не се съобразяват с обичаите и ценностите на местното население. Мислят си, че тяхната власт е над всичко и чрез силата на закона и страха всичко е на тяхна страна, но не е така. Трябва да се съобразяваме с местното население, с вярата му. А и друго има, ни те, християните, са едни, ни ние, мюсюлманите. Християните в Арменско си дават главата за едно, а християните в Румелийско - за друго. Мюсюлманството по различните места също не е едно и също. Затова валията трябва да изучи, да вникне, да заживее като човек от преобладаващото местно население. За това се изискват големи усилия и много време. Иска се потискане на личната гордост. С целия си петнадесетгодишен опит на валия мога да твърдя, че тези изисквания са непостижими.
- Предполагам, имаш някакво предложение - вметна великият везир.
- Не можем да продължаваме по стария начин, той е бил ефективен, когато империята ни е била силна във всяко едно направление. За момента държавата ни изпитва остър недостиг на средства. Всичките ни финанси се стопиха с дострояването на „Долмабахче“. Страната ни е задлъжняла прекомерно на Франция и Англия. Поради невъзможността да обслужваме тези заеми е застрашен нашият суверенитет. Те ще придобиват все повече права да направляват и контролират нашите действия. В следващите години, искаме или не искаме, ние ще сме длъжни да се доближим до Европа, която не толерира грубата сила. В тези конкретни условия има едно решение, което не е цяр за всичко. Освен това то ще даде плодове след десет-петнадесет години.
- Султанът няма да хареса това - възрази везирът. - Той изисква спешни и навременни реформи.
[2] Кирия - печалба (в случая от наема).
[3] Каракьой - мост над Златния рог, свързващ Стамбул с Галата.
[4] Садразамство - сградата, в която се помещава везирът.
[5] Кибрисли Мехмед Емин паша - три пъти велик везир на Турция през 1854, 1859 и 1860-1861 г.
[6] Великият везир е първи министър на султана - министър-председател.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.