Дни за любов и убийства
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Романи и повести , Криминални
- Страници: 286
Време на необуздан стремеж към пари и власт.
Време на развихрена престъпност. Време на продажни управници. Време на любов. Време на рицари на честта. Време на изпитание на човешките ценности.
Взривове разтърсват страната.
Следите водят към необикновен извършител.
А зад него са недосегаемите...
Дни за любов и убийства
Донка Петрунова
Минути след експлозията пред бар „Наслада“ от портала на Националната служба „Борба с организираната престъпност“ излетяха две коли. В първата до шофьора седеше полковник Иво Димов, началник на направление „Борба срещу бандитизма на организираните престъпни групи“, наричано накратко „Бандитизъм“. На задната седалка се бяха разположили Миро Бисеров – новият шеф на сектор „Взривове“ и неговият заместник Стоил Веселинов.
Заедно с мъжете в колата тихомълком се вмъкна и Тръпката – възбуда, близка до предстартовата и предсценичната треска при спортистите и артистите. У ченгетата Тръпката възпламеняваше ловния инстинкт, наследен от праотците да преследват до дупка враговете на племето.
Най-напрегнат беше Миро Бисеров – около трийсетгодишен чернокос мъж с обло момчешко лице. Той свиваше и разпускаше юмруци, а очите му трескаво играеха на всички посоки. Това бе първата му акция като началник на сектор „Взривове“, ужасно се притесняваше какво впечатление ще остави у полковник Димов, когото боготвореше. Ако не се срамуваше, би признал, че предпочита да е във втората кола, при екипа експерти по взривове, който доскоро ръководеше. Мълчанието беше чуждо на природата му, а и вълнението му надскачаше границата на поносимостта. Забрави, че пагоните му са с най-малко звезди, подхвърли възбудено:
– За два месеца трети атентат с човешка жертва!
– При това с най-много неизвестни – замислено откликна Иво Димов.
Наскоро бе навършил четирийсет и седем години, а късо подстриганата му коса сребрееше. Атлетически сложената му фигура притежаваше изящната гъвкавост на породист кон. Мургавото му лице, с тънки фини черти, подчертаваше неспокойния блясък на сиво-зелените му очи.
Кой е Пешо Симеонов?
Жертвите на предишните два атентата бяха добре познати на полицията. Единият се занимаваше със сутеньорство, другият – с наркотици. Пешо Симеонов нямаше криминално досие, минаваше за преуспял строителен предприемач. Оживлението на улиците в пиковия привечерен час засилваше още повече недоумението на Иво Димов.
Защо е взривен Пешо Симеонов?
Тръпката докосна и Стоил Веселинов. Обикновено спокоен и великодушен, сега нервно подвикна:
– Миро, престани да подскачаш, сякаш имаш циганска пепел в задника!
Стоил беше един от най-възрастните и авторитетни служители в направлението. Уважаваха го заради професионалния му опит, обичаха го заради добродушния нрав. Едрозъбата усмивка рядко слизаше от широкото му славянско лице с ясни сини очи. Бе сред първите назначени в „Бандитизъм“, оттогава заповедта му за заместник-началник на сектор „Взривове“ не бе променяна нито веднъж. За мнозина бе непонятно защо не той, а Миро – доскоро негов подчинен, бе предпочетен за шеф на сектора, но не се осмеляваха да му съчувстват, тъй като той с нищо не показваше, че е огорчен.
– Дали и този взрив е като предишните? – несдържано попита Миро.
Тясното пространство на колата сякаш се обезвъздуши от дълбоките въздишки на мъжете. В предишните Миро бе включил не само последните два кървави взрива, а и предшествалите ги четири, които за щастие не взеха човешки жертви. Предполагаха, че всичките са поръчкови, а тъй като и шестте си приличаха, допускаха, че са дело на един и същ атентатор.
– Ще разберем след експертизата – отвърна Димов, без да се обръща.
Миро отново заподскача на мястото си.
– Възможно ли е за толкова кратко време някой килър да направи три бомби от висока класа и да ги задейства?
Димов, който разбираше вълнението на новопокръстения началник, откликна на въпросите му, въпреки че мислите му бяха другаде.
– И престъпният свят си има своите гении, Миро. Понякога се питам дали парите или славата са по-силни стимули за талантливите хора.
– В престъпния свят несъмнено са парите, шефе.
– А в тъй наречения нормален свят нима не са? – скептично забеляза Стоил. Сините му кръгли очи заприличаха на стъклени топчета за игра. – Дяволска работа! Всичко изпипано като по ноти. И бомбата, и организацията. Като че действително някой гений на злото стои зад всичко това.
– Бог знае каква отрепка е – ожесточи се Миро.
– Ще разберем, като го разкрием – Димов се извърна към него. – Готови ли сме за огледа? Този път не бива да пропуснем и песъчинка незабелязана.
Миро посочи с ръка следващата ги кола с експертите:
– Душичката им ще извадя, но този път...
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.