Може би сме се познавали, може би се познаваме или тепърва предстои да се срещнем.

За тези, които не подозират аз съм Мария Станкулова. Родена съм ’93 година в София и пиша сайта popitaite.me основно на уелнес и тематика за здравословен начин на живот.

Блогът ми е чисто любителски, но съм готова да отговарям на всяка повдигната тема и да споделя колкото информация и опит имам с вас.

Тази книга е малко по-художествена.
 

Приятно четене! И пишете.

Госпожица Чертичка продължи често да сънува и неща свързани с реалността, и тези с мечтите и страховете й, и банални неща, но реши, че последните й най-ярки сънища няма да станат част от тази поредица разкази. Малко преди последния (актуален) такъв беше станала в просъница посред нощ. Няколко дена по-късно в ръкописа си намери рецензия с грозен почерк, очевидно от нея към самата нея, въпреки че случилото се беше меко казано странно. Послеписът беше:

P.S. Мило, никого не го е*е за тази част от приказката, но колкото и да заспиваме, ще се вдигаме оттам!

Госпожица Чертичка беше в потрес, понеже към нея никой не се обръщаше така, тя говореше единствено на сестра си на „мило“, а по някакво странно съвпадение видя изречението точно в Деня на будителите, като дни наред преди това написва, къса, сменя и се опитваше да оформи посвещението. Все пак тя стигна до заключението, че това е класическото за нея цинично его или свръхего, което я поставяше пред поредното „да бъдеш или да не бъдеш“ предизвикателство. Но госпожица Чертичка имаше и идеи за филми по част от прочетените през годините книги, беше фен на Юнг, вярваше че (личното и/или колективното) подсъзнание може всичко, затова все пак набра този текст.