Чак сега, след като навърших 80 години, започвам тази книга. Наричам я така, но тя не е нито автобиографична, нито история на града, а просто набор от спомени и документи за мои опити да направя и аз нещо за Перущица.

Многократно, по различни поводи и пред различни институции – Исторически музей, Читалище „Просвета“, Кметство, общински съветници и председатели на Общинския съвет, пред членове и на сбирки на „Сдружението на дейци на културата и изкуствата от Перущица“, се опитвах да убедя съответните събеседници, че трябва да се създаде колектив от – жители на Перущица, или външни лица, съпричастни към нейната съдба, за да се продължи Историята на града от Иван Кепов до наши дни.

До сега такъв „Колектив“ не се създаде, но за щастие бяха написани и то от перущинци, отдали живота си и способностите си за Перущица – книги, които могат да послужат на един такъв „Колектив“ да сглоби части от тях и да напише втората част – продължението на историята на Кепов до наши дни.

Какво имам предвид – кои са тези книги:

– На Стоян Злачев – дългогодишен музеен, читалищен и културен деец, оставена като ръкопис на Историческия музей и дано да е запазена;

– На Любен Салчев – дългогодишен кмет, политически и културен деец, участвал и дал своя принос в създаването на редица предприятия, културна дейност, туризъм и спорт, почивна дейност и условия за обучението и почивката на децата на Перущица;

– На Георги Владиков – участник в антифашистката съпротива, дългогодишен служител и заемал високоотговорни постове в държавния апарат;

– На Иван Данев – един от малцината останали живи членове на ремсовата група убити без присъда в дефилето на Въча –„Гнездо на герои“;

– „Перущица – уникалното спортно селище“, написана от Илия Кисимов по спомени и разкази на видни перущинци и документи от Историческия музей.

Тези книги могат да послужат за оформянето, евентуално, като продължение на историята на Кепов до така наречените „Промени“.„Моята книга за Перущица“ се явява по-скоро не като „История“, а като идеи, които можеха, при тяхното осъществяване, да повлияят за положителното развитие на съдбата на Перущица, но за съжаление, някои от тях не успяха по различни причини. В изложението аз само ще загатна за тези причини, като оставям на евентуалния читател сам да ги открие, а накрая – в заключението, ще направя и своя анализ и ще изложа и своето виждане.