Разполовени
-10 %
Докладвай

Тръгвам след маминия запис. Ще сменя имената. Някой може да не се хареса. Някъде може да не съм точна. Да прибавя нещо, което съм срещнала у друг. Да свържа неправилно фактите. Фактите са важно нещо, но по-важно е как ги свързваш и какво произлиза от това свързване. При един е едно, при друг – друго. Проф. Андрей Пантев в едно интервю ми каза: „Не е важен точно историческият факт, какво точно е станало на тази и тази дата на това и това място. А какво се е случило после, какво е произлязло от този факт. Какъв разказ се е получил, как са го възприели хората и как го препредават нататък. Как е променил животът им“.

Следвах разказите на истински хора. Те се опитваха да ми опишат истински случки, стараеха да са точни. Но за едни и същи случки се получаваха различни разкази. Затова и тези, които ми ги разказаха, хем са реални, близки на сърцето ми хора, чистосърдечни и искрени, хем са други, с други имена, характери, история. Хем е едно село, нашето, на мама и татко, хем е друго. Може да бъде всяко българско село или град в онези отминали и неотминали години в средата на миналия век. В които са живели родителите ми. Които няма как да помня, но и няма как да не са ме засегнали. Може и да съм питала по детски за тях, но, да, на децата няма кой да дава отговори. Искам да разбера по-добре пропуснатото, да разкажа на децата ми. Те нямат никаква представа. Какво е било? Минали работи! Дали? Наистина ли са минали? Не носим ли в дните си тези минали работи, дори когато въобще не подозираме? С тях подреждаме дома си, избираме книга, преглъщаме обиди, защитаваме себе си. Може човек да си върви така, без да се пита. Мнозина могат да живеят без въпроси. Може цели поколения дори. Обаче е важно какво носим със себе си. Наследство без печат и нотариална заверка. Но със сигурност наше. Не можем дори да го откажем, продадем, дарим. Моите родители, баба и дядо, те са били истински живи хора, аз ги познавам, обичам, помня. Искам си спомена за тях – какво са мислили, обичали, вярвали. Той е част на онова цяло, което са сътворили и са ни оставили с обич. Вяра, ценности, морал. Искам си наследството? Казваме, че трябва да се пазят, но как да пазиш нещо, което не познаваш. Казваме също, че сме част от тях. Ами каква част сме, като не я знаем? Какви сме, като не се знаем?

Лилия Старева е доктор по философия, етнограф и фолклорист. Изследва народните обичаи и традиции, автор е на редица книги по темата. Романът "Разполовени" е с награда от "Конкурс за исторически роман" - 2017г. на издателство "Лексикон".

Виж повече...
Откъс В желани
ISBN: 9786192202095
17.95 лв
19.94 лв
ISBN: 9786192202118
17.95 лв
19.94 лв
epub,epub

Най-купувани

Препоръчано

Най-обсъждани