Малки състезания

Това са глупости и тополи на Мусачево няма. Мусачево е сериозно летище. Но Георев разправя, когато притъмнее отведнъж или остане без пари, или му разгонят фамилията, вижда тия дървета и дори някаква река. А в реката плава Пепи Топалов, пее като сирена.

И това са глупости, Пепи не знае да плува. Георев обаче си реже ноктите и вдига рамене, Георев цял живот се прави на тайнствен. Накрая авторът се разтича и го сложи на мястото – авторът събра всички и всички казаха, щом се напият, и те виждат сирени. Тополите обаче са измислица, из Мусачево никне единствено магарешки бодил. Ако се полива редовно, по думите на самия Пепи Топалов.

Ето как авторът натика Георев в миша дупка – като разпита всички. Лошото е само, че и авторът вижда тополите на Мусачево.

1.

Георев е вицешампион на света и навремето караше моторетка. Но пристигна на Мусачево с междуградския автобус, прозорците бяха кални, с автобуса се пътуваше сякаш в подводница и Георев не разбра къде е попаднал. Георев не знаеше и как да се върне.

А дъждът удари отведнъж, кацна зелен биплан, дойде лятото и всички хукнахме към хангара. Единствен Георев остана вън, защото парите у тях не стигаха. Георев доизносваше дрехите на брат си, влачеше скиорските му обуща четирийсет и пети номер – а преди лятото да дойде, дангалак някакъв с врат като черешова дръжка и без преден зъб се развика:

– Гледай го тоя, пристигнал на ски.

Георев не стъпи повече на летището. Същото лято обаче, по една случайност и поради други причини, стана манекен. Сигурно му трябваха пари и Георев се разхождаше с чуждо сако из Летния театър, правеше се красив, после изпращаше до хотела Каталина Винер от Будапеща. Защото ревюто минаваше за международно.

А ние седяхме на първия ред, сцената бе висока и горе крачеха моми в рокли като абажур. Тук беше животът. И всички се блъскахме в ребрата, месечината грееше и накрая пристигаше Каталина Винер – толкова изискана, та, изправена пред прожекторите, прозираше. Сякаш е рентгенова снимка.

На колко години е Каталина днес, авторът не знае, но тогава беше на шестнайсет и сам директорът на гимназията – изгонен отвсякъде, Георев учеше шеста вечерна, – сам нейният директор свали шапка, когато ги срещна. А наскоро непозната гражданка с бенка каза на Георев:

– Аз съм ви виждала навремето, имахте пепитено сако и ходехте с чужденка.

Ако Каталина не съществуваше и ако Георев не беше преминал край кафето, нямаше да има тази история. Или ако Пепи Топалов, дангалакът с врат като черешова дръжка, не пиеше същата вечер в кафето. Георев обаче премина, Пепи пиеше до прозореца и изхвърча навън, залепи целувка в ръката на унгарката, взе да разправя:

– Ние с моя приятел ще ви дойдем на гости. А вие имате ли сестра в Будапеща?

Пепи не знаеше името на Георев. Нито Георев знаеше, че стои пред самия Пепи Топалов, гамена от „Банишора“. А Пепи продължаваше да дрънка и до ден днешен авторът пита – на какъв език, по дяволите, е станал тоя разговор.

– Ние ще ходим на надбягвания за тим-рейсинг – разправяше Пепи, закрил липсващия зъб с ръка. Ще ги направим всичките терцо ни комодо.

Какво значи терцо ни комодо, не стана ясно. А тим-рейсингът е еднометров аероплан от дърво и днес го наричат модел за отборно преследване. Навремето обаче никой не знаеше превода. Тогава чуждите езици бяха буржоазни, дори жартиерата минаваше за буржоазна, и когато Авиационната федерация измисли нови правила, на всички раздадоха циклостилен превод. И там пишеше: неговата дръжка се заменя с дръжката му.

Какво е тим-рейсинг научихме, макар след години. Но какъв е смисълът да дялаш еднометрови аероплани, остава тайна – аеропланите за нищо не служат, само обикалят в кръг. И единствен Георев има отговор на загадката.

– Това е смисълът – казва Георев. – Че за нищо не служат.

След заминаването на унгарката Георев построи такъв аероплан, който за нищо не служи. Пепи Топалов му стана пилот. Навремето частно не пътуваха и Георев дялаше по цели нощи, за да види Каталина Винер – Георев не знаеше, че унгарското надбягване пропадна. Понеже в ДОСО получиха поканата, не можеха да преведат тим-рейсинг и решиха да пратят в Будапеща едни вагон активисти. Както и направиха.

А Пепи Топалов научи, че никъде няма да пътуват, и заживя върху хангара на Мусачево. Пепи изпълняваше от покрива „Ловци на бисери“, искаше да плени сърцето на помощник-готвачката, но помощник-готвачката бързаше към стаята на готвача. Който вареше свински крака с чесън и казваха, сам генералът на ДОСО ги харесал, рекъл на тръгване:

– Теб мястото ти не е тук, мястото ти е в „Балкантурист“. Даже в офицерския стол ти е мястото, ако ме питаш.

Когато Пепи Топалов се напиеше, а Пепи се напиваше често, той не можеше да изкатери хангара и изнасяше програмата си на пистата. Днес от пистата няма следа, сринаха я с булдозер, но навремето беше единственият циментен пръстен у нас, ограден с мрежа за кокошарник, и отгоре обикаляха аеропланите тим-рейсинг. И Пепи виеше оттам сред притъмнялата природа песента на Надир. После заспиваше и по съмнало му се привиждаха моржове.