Ако не бързаш толкова...
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Художествена литература , Поезия
- Страници: 51
Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944г. в гр. Сандански. Завършва френска филология в Софийския университет. Надежда е българска поетеса и писателка, автор на много текстове за песни като „Може би“ на група Сигнал, „Разпилей ме ти цялата“ на Лили Иванова и „Любовта е“ на Хайгашот Агасян. Съпруга е на поета Дамян П. Дамянов. Работила е като редактор в литературния бюлетин към СБП и във в. "Български писател". Водила е телевизионно предаване за литература "На ти с Надежда Захариева". От 2005г. до 2009г. е заместник-министър на културата. Издала е над 20 стихосбрки и два романа. Нейни произведения са преведени на английски, френски и словашки.
Виж повече...
Ако не бързаш толкова...
Надежда Захариева
...И се оказва, че да напишеш стихотворение било по-лесно, отколкото – предговор на собствената си книга. Защото в предговора има преднамереност – в него човек се старае да се покаже по-умен, по-интересен, по-...неискрен. А стихотворението идва само, независимо къде се намираш и какво вършиш в този момент. Често те сварва– неподготвен, т.е. – съвсем искрен. Неусетно зряло в подсъзнанието, то като светкавица пресича потока на ежедневните ти мисли и ти зарязваш всичко друго, за да го уловиш. Искам да кажа – зарязваш всяка друга мисъл, а не – всяка друга работа. Уви, децата питат: „Какво има за ядене“ и „Опра ли ми чорапите“, а не: „Написа ли нещо, мамо...“ Добре че в своето ежедневие човек изпълнява задълженията си като истински биоробот и съзнанието му спокойно може да се занимава с други неща. Дори с „писането“ на стихотворения. Кавичките не са случайни – аз много често не мога да оставя работата си и да започна да пиша в буквалния смисъл на думата. „Пиша“ наум и си повтарям многократно „написаното“, за да не го забравя, докато се отвори „дупка“ във времето и посегна към бележника и химикалката. В интерес на истината – в кухнята, моето работно място, винаги има бележник и химикалка. Усещам нечие недоумение: „А писането на стихове не е ли работа?“ Работа е естествено, и то каква! Но някои могат да ѝ се отдадат изцяло, някои – не. Аз съм от вторите. Ако седна специално да пиша, което също се случва, не ме напуска чувството, че по някакъв начин ограбвам своите близки. Че моето време принадлежи на тях. Навярно затова се смущавам, когато ме наричат поетеса.
Струва ми се, че поетесите са по-различни същества от мене, че в името на Поезията могат да се отрекат от всички и всичко. А аз не мога. Аз по-скоро я изоставям заради всички и всичко. Но нали и тя е от женски род, не ми се сърди и не ме напуска. Съпътства търпеливо моя живот и за щастие – често взема връх над него. Като...го превърне в стихове. Свидетелство за нейните победи е и тази книга. И аз съм благодарна. На нея, на Поезията. За вярността.
Надежда Захариева
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.