Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. През това време разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – в. „Дело”, в. „Свобода или смърт”, в. „Автономия”, в. „Илинден”. По-късно влиза в различни чети, с които многократно преминава границата на България и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Заживява в София и със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време – сп. „Мисъл”. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения”. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912).

Пиесата „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” е започната на 27 октомври 1911 г. и на първо време носи заглавието „Майката”. При втората редакция от 2 февруари 1912 г. то се променя в „Родителите и рожбата”. Първото действие е наименовано „Бащата”, като съществуват и други проекти за заглавия, които са зачеркнати от автора – „Под стария дъб”, „В града”, „Родителите и синът”. Второто действие е наименовано „Майката”, третото – „Синът”, а епилогът – „Под стария дъб”. На 17 май 1912 г. Пейо Яворов сключва с Ал. Паскалев договор за издаване на новата си драма, озаглавена „Под стария дъб” (първа част – „Когато гръм удари” и втора – „Как ехото заглъхва”). Август същата година тя е вече отпечатана.

Пиесата е предложена на Народния театър и влиза в неговия репертоар след рецензиите на д-р Иван Шишманов и д-р Михаил Тихов.